Конан отново преброи наум медните монети в кесията си и си спомни за клетвата, която тя го бе принудила да даде не толкова отдавна. Клетвите бяха сериозна работа.
— Как попадна тук, Карела? Хордо мислеше, че си мъртва.
— Значи той е добре? Хубаво. Историята ми е странна. Събудих се в кулата на Аманар. Чувствах, че съм преживяла чудовищен кошмар, а наоколо ми земетресение сриваше планините, планинци атакуваха, а онези твари С’тара бяха полудели. Изглеждаше като че наистина бях преживяла всичко от своя кошмар.
— Не съвсем — измърмори Конан, благодарен, че червенокосата не си спомня нищо. Поне това й бе спестено. — Продължавай да разказваш.
— Взех една сабя — каза тя. — Ала не беше моята, не можах да я намеря. Ужасно съжалявам, че я загубих, и се надявам, че ще я намерим, когато се върнем там. Във всеки случай, пробих си път за излизане от крепостта през една пукнатина в стената, но преди да успея да стигна лагера, тази глупава сабя се строши. Стоманата не беше добра, Конан. После откраднах един кон и планинците ме подгониха на юг, далеч от долината. Вече почти бях стигнала пътя на кервана, преди да загубя всичко. — Карела печално поклати глава.
— Но това не обяснява как си се оказала тук — каза той.
— О, така се бях загрижила да избягам от планинците, че бях забравила накъде се движа. Натъкнах се тъкмо на шестима пазачи на тоя търговец на роби, и след пет минути ме вързаха върху собствения ми кон. — Тя се опита да се засмее, но смехът й прозвуча принудено и унило.
— Е, — каза Конан, — всеки магистрат ще те освободи, когато докажеш коя си. Трябва да го убедиш, че всъщност не си робиня.
Гласът й спадна и тя внимателно погледна дали жените от двете й страни слушат какво приказва.
— Не бъди глупак, Конан! Ако докажа коя съм на който и да било магистрат, той веднага ще изпрати главата ми в Шадизар да я набият на кол. Сега, Деркето да те порази, откупѝ ме!
За негова изненада тя изведнъж отново падна на колене. Младежът се огледа и откри причината за това: приближаваше се нисък набит мъж с тънки жълтеникави мустаци и със златна обица на лявото ухо. Върху обицата блещукаше голям колкото нокътя на кутрето му рубин.
— Добро утро — каза мъжът и леко се поклони пред Конан. — Виждам, че си избрал една от най-хубавите ми жени. Изправѝ се, момиче. Раменете назад. Раменете назад, казвам. — Карела се подчини с поаленяло лице, мятайки гневни погледи към Конан. Дебелият мъж засия в усмивка, като че тя бе отлична ученичка.
— Не зная — бавно каза Конан.
Карела се намръщи, а търговецът на роби изведнъж прокара замислен поглед по износените, парцаливи дрехи на кимериеца. Отвори уста да се развика, след това погледна широките рамене на Конан и дългата му сабя и каза любезно:
— Наистина, момичето е съвсем ново, и ще я дам евтино. Поддържам репутацията си, като не продавам стока, без купувачът да знае всичко, което има да се знае за робите. Честно казано, държа това момиче от два дни, а вече два пъти се е опитала да избяга и едва не отмъкна меча на един от пазачите. — Конан наблюдаваше Карела с крайчеца на окото си. При тези думи тя гордо се изправи и тялото й почти зае позата, която бе поискал търговецът на роби. — От друга страна, всичко това стана през първия ден. — Бузите на Карела пак започнаха да поаленяват. — Един хубав бой с пръчка след всяко бягство, всеки път по-дълъг и по-тежък, и оттогава е образцова.
— Благодаря за това, което ми обади — каза Конан. — Какво смяташ да я правиш в Султанапур?
Зелените очи на Карела внимателно се взряха в лицето на кимериеца.
— Ще я дам в харема на някой богаташ — бързо каза търговецът на роби. — Тя е прекалено хубава да я продам на пазара за работнички, прекалено фина за някой бардак с проститутки, но пък не е достатъчно изтънчена за Илдиз. Не може нито да пее, нито да танцува. Обаче ми се струва, че знае доста танци, а отказва да признае, че може да ги изпълнява. Значи в харема. Да топли леглото на някои дебел търговец, умно, а? — Мъжът се изкикоти, ала Конан не започна да се смее заедно с него.
— Конан — сподавено прошепна Карела. — Моля те.
— Тя те познава — изненадано каза тлъстият. — Значи ще я купиш?
— Не — отвърна Конан. Търговецът и Карела се вторачиха в него изумено.
— Ама ти само времето ли ми губи досега? — попита търговецът. — Имаш ли парите за това момиче, или не?
— Имам — разгорещено каза Конан, преценил, че лъжа пред един търговец на роби не се смята лъжа в действителност, при това сега нямаше начин да обясни на Карела цялата истина. — Но съм се заклел да не помагам на тази жена, нито да помръдвам ръката си, за да спасявам живота й.