— Много добре. Повече хора не са излишни. Конан, добре дошъл сред нас.
— Благодаря ти, Исайаб — прошепна кимериецът. — Не съм те познавал добре.
Донякъде — за да се подпре, донякъде — от топло чувство, варваринът сложи ръка върху рамото на шемита, после погледна безизразно Отсгар и останалите.
— Ванирецо, не съм виждал развалини наоколо, нито гробници. — Той дръпна ръката си от рамото на Исайаб и се обърна да вземе ножа си.
Групата спря за почивка, камилите подгънаха крака, за да слязат ездачите им. Исайаб даде на Конан още вода и сладки фурми, щом той се почувства по-добре. Запита го как се е озовал без кон в пустинята и Конан му разправи с тих пресекващ глас за кражбата на Звездата на Корала, като внимаваше другите да не чуят неприятната история. Исайаб го изслуша сериозно и изрази съчувствие за загубата му.
По-късно, след като подремна, Конан получи кафява камила и седло. Дружелюбно настроеният вече Отсгар нареди да отделят животното от дяла редица камили, натоварени с багаж — те следваха кервана, наглеждани от стар едноок зуагир.
Отпадналият Конан би се зарадвал на каквато и да е помощ, но все пак му беше чудно какво търси тази група навътре в пустинята. Само няколко от камилите бяха натоварени с вода, храна, съчки за огън и с кожени торби, в които подрънкваше оръжие. Хората изглеждаха неопитни — повечето бяха млади и зелени, освен Отсгар, Исайаб и неколцина други, които даваха вид на опитни и уверени в себе си. Този керван не приличаше на другите кервани, които Конан бе срещал.
А и жената, с черти на стигийка, беше някак прекадено фина. Седнала грациозно в сянката на преживящата камила, за да пази нежното си лице от слънцето, тя решеше дългата си черна коса. Изобщо нямаше вид на човек, който би свързал съдбата си с най-обикновени главорези. Едно подозрение се прокрадна в главата на Конан, но той го премълча. Почти не разговаряха, докато Отсгар не ги подкани да тръгват.
Под погледите на другите Конан успя да се качи върху коленичилата камила без помощ — силите му бързо се възстановяваха. Изравни тромавото животно с това на Исайаб и го последва през криволичещото дере.
Щом излязоха в откритата пустиня, ездачите се разпръснаха в редица, както бе по предварително уточнения план. Жената с качулката остана до Отсгар, а по-младите се наредиха в двата края, но на такова разстояние, от което да го вижда следващият в редицата. Исайаб махна на Конан да остане с него и двамата се отправиха към центъра на редицата.
— Добър начин да претърсвате пустинята — каза Конан, когато другите вече не можеха да ги чуват. Той яздеше до спасителя си, но на достатъчно разстояние, за да не се хапят камилите.
— Да, но днес няма да стигнем далеч. Вятърът се усилва и скоро ще почне страшна пясъчна буря. — Исайаб се загърна с шала си, за да не усеща щипещия вятър, който вдигаше сиви облаци пясък в далечината. Конан знаеше, че този вятър изсмуква влагата от тялото много по-бързо от силното слънце.
— Да, днес търсенето ще е трудно. — Варваринът яздеше редом с Исайаб. — Но какво търсите? Някой заблуден керван? Кого смятате да обирате?
— Някой, който няма да може да протестира — многозначително заяви спътникът му. — Някой, чиято алчност е по-голяма дори от жаждата му за живот и който иска да съхрани богатството си дори когато вече не му трябва.
— Така си и мислех. Вие плячкосвате гробници. — Конан неволно потръпна.
— Е, доста груб израз. Наричай ни пустинни пирати. — Исайаб се усмихна и пак погледна Конан, който яздеше така, че да го пази от вятъра. — Но какво те притеснява, стари разбойнико? Не си ли рискувал много повече, когато си работил с живи хора?
— Нямам нищо против честния риск, както знаеш — намръщено поклати глава Конан. — Но да обирам гробници! Има нещо страхливо и мръсно в тая работа. Да отваряш гробове и да ровиш за дрънкулки сред кости и гниеща плът. Пфу! Освен това не обичам духове и магии, а старите гробници бъкат от тях.
Шемитът се замисли и поглади къдравата си брада.
— Спомням си една история, която са ми разказвали — сигурно в някоя долнопробна кръчма или в бордей — за един млад варварин, които осквернил гроба на древен крал и откраднал красивия меч от здраво стиснатите ръце на скелета.
— Да, вярно е — съгласи се Конан, — но тогава бях в безизходица. Бях гол в снега, преследван от вълци. Нямах друг избор, освен да вляза в гробницата.