— Намерихме мястото тъкмо навреме! — провикна се Исайаб и се наведе към Конан. — Пясъкът скоро ще скрие слънцето.
И наистина, облаци прах обагриха деня в болнавожълтеникав цвят. Над дюната се носеше пясъчна вихрушка. За щастие вятърът отвяваше пясъка от мастабата, а не я затрупваше пак.
— Завържете камилите! По-бързо! Струпайте багажа си на едно място, за да не го отвлече вятърът. — Отсгар крачеше между хората си и даваше заповеди сред воя на вятъра. Двама от групата опъваха кожена палатка, а останалите разучаваха гробницата.
Конан слезе от камилата и Исайаб му извика:
— Моли се вятърът да спре до довечера, защото така или иначе Отсгар ще ни държи тук дотогава, докато не оберем всичко.
— Входът! Намерих входа! — нададе вик един от младежите, който проверяваше полузаровената страна на мастабата. — Елате да видите!
Конан се присъедини към тълпата около момчето. Пътьом огледа една от крокодилските глави, полуразрушена от вятъра. Тя му се зъбеше злобно от ъгъла на покрива. Варваринът я подмина внимателно и се закатери по дюната.
Зафрити стоеше зад мастабата. Когато Конан мина покрай нея, сандалите й се хлъзнаха по наклона и тя за малко не падна. Кимериецът я подхвана през кръста и усети гъвкавото й тяло. Очите й го стрелнаха изпод шала.
— Внимавай, жено!
Конан се обърна и видя, че Отсгар го гледа подозрително.
Камъните в задната част на постройката бяха украсени с релефни фигури, които очертаваха контурите на врата. Младежът бе разкопал от горната й страна и сега, коленичил, изгребваше пясъка с ръце. Показа се тъмен процеп.
— Тук няма пясък. Пътят е чист! — той се съблече и без да обръща внимание на вятъра, се наведе напред, за да бръкне в отвора. Отсгар го наблюдаваше мълчаливо, а до него развълнувана стоеше Зафрити. Конан понечи да предупреди момчето да внимава.
— Ааа!
Младият шемит изведнъж рязко се дръпна и впери поглед в голата си ръка. От нея висяха няколко смъртоносни червени скорпиона, забили жило в плътта му. Той се хвърли върху пясъка и заудря ръката си в земята, за да се откопчи от отровните гадини, а стоящите около него се мъчеха да ги стъпчат с крака или ги посичаха с ножовете си.
— Донесете лопатите! — заповяда Отсгар и се откопчи от ръцете на ужасената си любовница. — Убийте тварите и разчистете вратата от пясъка.
Той се надвеси над жертвата и навъсено загледа гърчещото се момче. То пребледня, тялото му се сгърчи още веднъж и се отпусна безжизнено.
Водачът се обърна и хвърли поглед на Зафрити, която уплашено гледаше как влачат трупа на младежа.
Разчистването на входа се оказа много лесно — трябваше само да вдигнат пълните лопати и вятърът тутакси отнасяше пясъка. Конан и Исайаб помагаха да се забиват камъни в пясъка, за да не се срине дюната в изкопа. Но вятърът се усили и връхлиташе върху пясъчните купчини около гроба така бясно, че скоро върху билото над мастабата се образува вдлъбнатина с форма на подкова.
Лопатите на младежите скоро стигнаха до нова пречка — висока, двукрила бронзова врата, излъскана през вековете от подвижните пясъци. По вратата нямаше фигури, а орнаменти от скъпоценни камъни. Не се виждаха нито панти, нито дръжка. Отсгар нареди да донесат чук и удари с него по вратата.
Глух звън, като от камбана, показа, че металът е плътен и здрав.
— Чакай! Чухте ли? — възкликна Исайаб, надмогвайки писъка на вятъра. — Ударите отекват дълбоко в земята.
Всички кимнаха в знак на съгласие и се заслушаха в заглъхващия звук, който напомняше удар на гонг.
Отсгар нареди да донесат някаква кожена чанта с инструменти. Двама здравеняци с вид на изпечени крадци затършуваха в нея, а после коленичиха пред наклонения каменен праг. Те сръчно се опитваха да отворят двете крила, като забиваха в процепа колове и длета.
След малко единият нетърпеливо погледна Отсгар.
— Отваря се. Чух пантите да скърцат.
Бандата се струпа около вратата. Дори любопитната Зафрити, чийто интерес към съкровището се бе възвърнал, тръгна напред, докато Отсгар не я дръпна здраво за рамото.
Конан забеляза това и се обърна към Исайаб, който стоеше неподвижно до него и гледаше към гробницата.
Варваринът се обърна към вратата, откъдето се разнесоха уплашени стонове и силно сгромолясване. Пясъкът се раздвижи под краката му и в ноздрите му нахлу застоял въздух, който вятърът бързо отнесе. Бронзовата врата се бе стоварила върху двамата злощастни майстори и ги бе премазала. Зад нея зееше мрак.