Джина се засмя.
— И той ли ще дойде с нас?
— Да. — Конан беше седнал с кръстосани крака до нея. — Утре, преди да съмне, тръгваме.
— Този път в посока, която аз ще определя?
— Да, в посока, която ти ще определиш.
Той усети погледа й върху себе си; той го накара да се чувства непривично смутен. Конан имаше голям опит с жените. Той можеше да се справи с нахалните сервитьорки и младите съпруги на възрастни търговци, с безсрамни любовници и дъщери на благородници с похотливи очи. Тази девойка беше не само девица. Акиро я беше нарекъл „непорочна“ и Конан мислеше, че думата й приляга. И все пак имаше нещо, което съответстваше на това определение.
— Помниш ли — каза Конан, — когато Бомба̀та и аз едва не се сбихме — ти стана друга, макар и само за секунди. Гласът ти беше също като на Тарамис.
— За секунди аз бях Тарамис. — Очите й се разшириха и тя се засмя. — О, не е вярно. Просто не исках да се биете, затова си дадох вид, че аз съм леля, а вие сте двама мои прислужници, които се карат.
— Аз не съм прислужник — каза остро Конан.
Джина изглеждаше изненадана.
— Защо се обиждаш? Ти служиш на леля ми и на мен. Бомба̀та не се обижда от това, че е прислужник на леля ми.
Съскането на камъка о стоманата спря, но двамата край огъня не забелязаха.
— Той нека прегъва коляно, ако иска — каза Конан. — Аз предлагам сабята и умението си за един ден, или за десет, но не съм прислужник на никой мъж, жена, или бог.
— Въпреки това — отговори тя, — радвам се, че ме придружаваш. Не си спомням някога да съм разменила повече от две думи с някой друг освен с леля ми, или с Бомба̀та, или с някоя от прислужничките, които ме обличат. Ти си различен и интересен. Тук всичко е различно и интересно. Небето и звездите, и това голямо открито пространство.
Конан гледаше големите й кафяви очи и се чувстваше стотици години по-стар от нея. „Най-прекрасната девойка, която някога съм виждал — помисли той — толкова искрена и непорочна, неразбираща чувствата, които може да предизвика в един мъж“.
— Това е опасна земя — промърмори Конан, — а планините са още по-страшни, дори и без стигийските магьосници. Това място не е за теб.
— То е моята съдба — каза тя простичко, а той се намръщи.
— Защо? Защото е написано в скрижалите на Скилос?
— Защото съм белязана по рождение. Виж.
Пред слисаните му очи Джина дръпна надолу деколтето на роклята си и вдигна рамене, докато гърдите й с атлазена кожа се оголиха почти до зърната. Сладки могилки, създадени да почиват в мъжки ръце. Кимериецът помисли, че се задушава.
— Виждаш ли? — каза Джина. — Тук. Този белег пося от рождение и в него е посочена моята съдба. Тя е описана в скрижалите, боговете са избрали мен.
Там, във вдлъбнатинката между гърдите й, той видя белега. Една червена осемлъча звезда, не по-голяма от нокътя на мъжки палец и така красиво оформена, сякаш изрисувана от художник.
Неочаквано извитата индийска сабя изсвистя и блесна в светлината на огъня пред тях.
— Да не си посмял да я докоснеш, крадецо — изръмжа Бомба̀та. — Никога!
Конан отвори уста, за да му отговори както подобава и тогава разбра, че наистина беше протегнал ръка към момичето. Блестящото острие висеше пред края на пръстите му, сякаш той се канеше да погали извитата индийска сабя. Разгневен на себе си, кимериецът се изправи, отвръщайки на свирепия поглед на Бомба̀та.
Джина местеше очи от единия мъж към другия, а на лицето й се появи странно изражение, сякаш в главата й бяха нахлули нови и смущаващи мисли.
— Стана късно — каза грубо Конан. — Най-добре всички да си лягаме, защото утре трябва да тръгваме рано.
Бомба̀та протегна свободната си ръка и помогна на Джина да стане, все още държейки острието пред нея, сякаш то беше щит. Конан не сваляше поглед от очите на воина с белязаното лице, докато той се оттегляше гърбом, водейки Джина. Момичето погледна смутено кимерийския младеж, но позволи да бъде увита в одеяла, без да продума. Както предишната нощ, Бомба̀та седна пред нея на пост.