— Ключът в този дворец ли е? — попита Конан.
Тя кимна възбудено.
— Да. Чувствам как ме притегля.
— Тогава трябва да напуснем кратера — каза й той, — и да заобиколим планината. От тук няма път, освен, ако не решим да плуваме.
Започнаха да пристигат и другите, Бомба̀та и Зула почти едновременно, подир тях Акиро, и последен Малак с товарния кон.
— Добре ли си, дете? — извика Бомба̀та в същия момент, в който Зула извика:
— Джина, нали нищо ти няма? — Човекът с белязаното лице и абаносовочерната жена се спогледаха.
— Това е пътят — заяви категорично Джина. — Това е верният път.
— Как? — попита Конан.
Дори Бомба̀та я погледна учудено.
— Бихме могли да заобиколим, дете. Няма да има никаква разлика.
— Това е пътят — повтори Джина.
Изведнъж Малак скочи от коня си и нагази сред тръстиките. Когато излезе, той теглеше дълга, тясна лодка от кожи, опънати върху дървен скелет. Той държеше шепа върви рибарски и куки от животински кости.
— Селяните са се погрижили за нас, а? — засмя се той. — Рибарят няма да има нищо против, ако си услужим с лодката му. В нея има и гребла.
— Много удобно — промърмори Акиро, — че я намерихме тук. Може би прекалено удобно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Конан.
Магьосникът опъна дългите си провиснали сиви мустаци и се взря в двореца, които продължаваше да блести, макар вече слънцето да не го огряваше пряко.
— Не мисля, че хората от Карпатите планини са рибари. А и дори да са рибари, ти би ли ловил риба на място като това, където беше лодката?
— Но… лодката е факт — възрази Малак. — Не можеш да отречеш онова, което виждаш с очите си.
— Мога да се усъмня във всичките си сетива — отговори тихо Акиро, — освен в ума си. Колкото до лодката, може би някой е знаел, че пристигаме.
Дребният крадец ахна от изненада и пусна лодката и рибарските такъми, сякаш бяха змии. Той се отдръпна от тях и избърса ръце в кожената си куртка.
— Стигиецът знае, че идваме? Банба да ни е на помощ!
— Въпреки това ще направим лагер без да палим огън — каза Конан и слезе от коня си. — Ако той не знае, че сме тук, няма никакъв смисъл ние да му съобщаваме това с нашия огън.
— Сега трябва да преминем — каза Джина. — Веднага. Ключът е там, уверявам ви.
— Ключът ще бъде там и на сутринта — отговори кимериецът. С явно нежелание тя за първи път от пристигането им на брега свали очи от двореца и твърдо стисна устни. Конан продължи, преди Джина да успее да заговори. — Аз имам не по-малко основание от теб да успеем. Джина. Ще преминем веднага щом се съмне.
— Крадецът е прав, дете — каза Бомба̀та. Той махна с ръка към езерото, чиито водѝ със залязването на слънцето бяха започнали да стават черни. — Ако лодката се обърне, ти ще се удавиш, преди да успея да те намеря. Аз не мога да поема такъв риск.
Джина замълча намусено и Конан насочи вниманието си към Малак.
— Ако искаш, ги можеш да си вървиш. Нас с тебе не може да ни спре това, че този Амон-Рама знае за пристигането ни. Смятай скъпоценностите за свои.
— Скъпоценности? — повтори като ехо Бомба̀та, но двамата приятели не му обърнаха внимание.
Малак пристъпи към коня си, после спря.
— Конан, аз… Ако имахме шанс, кимериецо, но той знае, че ние пристигаме. Кълна се в блестящото око на Балор! Ти чу Акиро.
— Чух — каза Конан.
— Ти оставаш ли? — попита Малак и Конан кимна. Дребният човек въздъхна. — Аз не мога да пътувам в тези планини през нощта — промърмори той. — Ще тръгна сутринта.
— Сега, когато взехме това решение — каза Акиро, докато слизаше с пъшкане от коня си — трябва да ви призная, че съм гладен. — Той сложи юмруци на кръста си и се изопна. — В торбите има сушено овче месо. И смокини.
С тежък, тържествен вид, те се захванаха да правят лагер. Кратерът им въздействаше по някакъв необясним начин и всички станаха мълчаливи и вглъбени с изключение на Джина, която беше възхитена, че часът за изпълнение на част от нейното предопределение наближава.
Скоро конете бяха спънати, изсушеното месо и плодовете изядени. Беше настъпила нощта. Джина се беше увила в одеяла, а Зула, за изненада на всички, седеше с кръстосани крака до стройното момиче и й тананикаше приспивно, докато то заспа. Бомба̀та гледаше ревниво, но черната жена хвърляше такива свирепи погледи към всеки мъж, който се осмелеше да се доближи, че те стояха на почетно разстояние.