Когато пълната луна се издигна по-високо, тъмнината намаля, сякаш кратерът по някакъв начин улавяше и задържаше тази сивкава светлина. Въздухът доби някаква плътна неземна перлена бледнина, в която лицата бяха замъглени, ала въпреки това се виждаха ясно. Конан и Акиро седяха сами между завитите с одеяла могилки, които представляваха спящите им другари. Те седяха и се взираха в двореца отвъд тъмните води. Той блестеше, без да осветява околността, сякаш беше брилянт върху кадифена поставка, задържащ всеки попаднал върху него лъч светлина.
— Това място ме потиска — каза накрая кимериецът. — Не го харесвам.
— Не е място, което може да се хареса на друг, освен на магьосници — отговори Акиро. Той движеше ръце пред себе си, сякаш галеше бледата светлина. — Чувствам как от всяка скала извира сила. Това е място, където веригите са разкъсани и връзките, които държат обикновеното цяло, са разтурени. Тук бариерите са слаби и могат да се викат мъртъвци.
Конан потрепера и си каза, че въздухът е студен.
— Ще бъда щастлив да се махнем от тук и да се върнем в Шадизар с нещата, които Тарамис търси — каза той.
Неочаквано писък прониза нощта. Джина се сви под одеялата си, погледна ги с невиждащи очи и закрещя: „Не! Не! Спрете!“
Бомба̀та скочи от мястото, където спеше, хванал извитата индийска сабя, Малак ругаеше и се бореше с одеялата си, стиснал във всяка ръка по една кама. Зула притисна момичето до гърдите и тихичко й зашепна.
Изведнъж Джина прегърна черната жена. Ридания я разтърсиха.
— Беше ужасно — плачеше тя. — Ужасно!
— Сън — каза Бомба̀та, пъхайки припряно сабята обратно в ножницата. Той коленичи до момичето и се опита да я вземе от Зула, но тя я притисна още по-силно. — Само сън, дете — каза той нежно. — Нищо повече. Върни се да спиш.
Зула погледна към него над момичето, което държеше.
— Сънищата са важни. Сънищата могат да разкриват бъдещето, да го предсказват.
— Съгласен съм — каза Акиро. — В сънищата често се съдържат предсказания. Говорѝ, Джина.
— Беше само сън — намръщи се Бомба̀та. — На това проклето място може да е сънувала невероятни ужасии.
— Говорѝ — отново я подкани Акиро.
С тих глас, в успокоителната прегръдка на Зула, Джина започна да разказва. Тъмните й очи все още бяха разширени от ужас.
— Бях малко дете, едва можех да ходя самичка. Събудих се и видях, че дойката ми спи и излязох от детската стая. Търсех майка си. Тичах през много коридори, докато стигнах до една стая, в която знаех, че спят майка ми и баща ми. Тяхното легло беше на средата на стаята, оградено със завеси. Видях ги, че спят. Видях също и друга фигура, като на момче. То се беше навело над предната част на леглото и гледаше към майка ми и баща ми. Бледата светлина от лампите осветяваше по странен начин ръцете на фигурата. Едната ръка беше вдигната и видях… видях, че държи кама. Ръката замахва и баща ми нададе особен звук, стенейки, сякаш е ранен. Майка ми се събуди. Тя изкрещя някакво име и тогава блесна друга кама. Навсякъде имаше кръв. Побягнах. Исках да крещя, но не ми се удаваше, сякаш нямах език. Единственото, което можех да правя, беше да тичам, да тичам, да тичам…
Зула я разтърси, после я притисна до себе си още по-силно.
— Всичко е наред, Джина. Сега ти си спасена. Спасена.
— Името — подтикна я Акиро. — Какво беше името?
Джина погледна нерешително.
— Тарамис — прошепна тя. — Беше Тарамис. О, защо сънувах това? Защо?
Никой не продума нищо, докато накрая Бомба̀та каза:
— Глупав сън. Лош сън, предизвикан от това лошо място. Дори моят сън беше смутен от неща, които никога не се случвали наяве.
— Само така изглежда — каза най-после Акиро. — Ще се грижиш ли за нея? — попита той Зула.
Черната жена погали Джина по главата и започна както по-напред тихичко да й пее приспивна песничка. Бомба̀та седеше от другата страна на момичето, сякаш този път той също щеше да бди над съня й. Двамата воини, мъжът и жената, се гледаха един друг без да мигнат.
Конан и Акиро вървяха бавно покрай водата. Черният й блясък не бе нарушаван и от най-малката вълничка.
— Когато Джина е била на възраст, когато едва е можела да ходи — каза бавно кимериецът — Тарамис е била може би шестнайсетгодишна. Точно на възраст, когато е могла да обсеби титлите и именията на брат си.