Звънтящите под забързаните му крака кристални стълби го отведоха надолу в двореца. Той премина през залата с огледалата и след нея влезе в стая, различна от всички останали в тази постройка с блестящи стени, каквато не можеше да се намери никъде на друго място по Земята.
Навсякъде в този кристален дворец винаги искреше светлина и блясък, без да има нужда от лампи или слънце. Тук беше тъмно. Стените бяха като покрити с черна сянка, ако изобщо имаше стени или таван, или под, защото стаята изглежда във всички посоки се простираше до безкрая и в нея нямаше нито искрица светлина, освен на две места. Първата светлина обграждаше вратата, която водеше от стаята в залата с огледалата, но тази светлина свършваше като отрязана до самата врата. Тя не се разсейваше наоколо. Втората приличаше на басейн — мека светлина, без видим източник, която обграждаше огромно легло, отрупано с копринени възглавници. На това легло Амон-Рама положи лекия си товар.
Той я погледна с безизразните си, безжизнени черни очи, бавно прокара ръка край стройния глезен, до закръгленото бедро, тъпичкия кръст, набъбналите гърди. Нормалните човешки пороци го бяха напуснали много отдавна, прогонени от магиите му, но други бяха останали, други, които му доставяха нечовешки удоволствия. „И — мислеше той — тъй като не можеше да използува момичето по същия начин, както онази глупава жена, Тарамис, нямаше никаква причина, да не се отдаде на собствените си удоволствия.“ Сега, когато най-после момичето, Единствената, беше в ръцете му неговото нетърпение беше се изчерпало. Сега беше време за приготовления.
— Чуй ме сега! — извика той и гласът му отекна в огромните пространства. — Никаква врата, никакъв прозорец, никаква цепнатина, никакъв отвор за въздух не води до нея! Така заповядвам аз, така трябва да бъде.
Кристалният дворец иззвъня остро като огромна камбана и стана така, както пожела Амон-Рама. Дворецът беше запечатан.
— Нека да видим най-напред как ще се справят с това — промърмори той.
Амон-Рама хвърли един последен поглед към неподвижното тяло на Джина и излезе от стаята. Когато затвори вратата зад себе си, в пространството остана само едно осветено място, а Джина плуваше сред безкрайна тъмнина.
Глава дванадесета
Зловещата бисерна тъмнина още не беше напуснала кратера, когато Конан се събуди, но не му беше необходимо да види зараждащата се на изток бледа светлина, за да разбере, че наближава зазоряване. За да пресекат езерото на разсъмване, те трябваше да бъдат будни преди изгрев-слънце, следователно беше се събудил точно навреме. Отдавна беше усвоил този навик, макар да трябваше да признае, че когато прекали с виното, невинаги може да разчита на него. Кимериецът отметна от себе си одеялата, прибра в ножницата голата сабя, която лежа през нощта до него и се протегна. Очите му попаднаха на празната постеля на Джина и той се намръщи. Конан бързо огледа склона на кратера над техния лагер. Конете спяха с наведени глави. Нищо не помръдваше.
Той се наведе и смушка Акиро и Малак.
— Събуждайте се — прошепна им Конан. — Джина е изчезнала. Ставайте.
Конан ги остави — Малак ругаещ, а Акиро мърморещ ядосано, че на неговата възраст има нужда от сън — и тръгна към Бомба̀та и Зула, легнали от двете страни на опразнените завивки, където е била Джина. Той погледна воина с белязаното лице, който тихо похъркваше, и го срита в ребрата.
Стреснат, Бомба̀та изрева и се събуди. В следващия миг той се изправи и посегна към извитата си индийска сабя.
— Ще те убия, крадецо! Аз…
— Джина е изчезнала — каза студено Конан. — Ти само дето не я върза за себе си и въпреки това допусна да изчезне. Може би е мъртва!
Още при първите думи яростта на Бомба̀та изчезна. Той гледаше стреснато празните одеяла.
— Всички коне са тук — каза Малак.
Мъжът в абаносовочерните доспехи разтърси глава.
— Разбира се, че ще са тук! — изрева той. — Джина няма да избяга от своята орис.
— Орис! — озъби се Зула. — Ти наричаш това нейна орис. Защо не й се разреши сама да избере своята орис?
— Да не би ти да си й сторила нещо! — изръмжа Бомба̀та и черната жена настръхна.
— Аз? Никога не бих й сторила нищо лошо! Ти си този, който мисли, че тя е играчка, която можеш да използуваш както намериш за добре!