Конан коленичи до магьосника със закръгления корем и се взря във водната повърхност. Тя отново беше огледално гладка и той не видя нищо, освен собствения си образ. „Невъзможно е — каза си той, — този Амон-Рама да е построил дворец без вход за влизане, а да е оставил такава лесна възможност за проникване в него. Сигурно е капан, а Джина вътре е примамката“. Тогава нека ловецът разбере що за същество е това, което иска да хване в този капан.
Конан пое дълбоко дъх и се гмурна в езерото. Само леко плискане отбеляза мястото на неговото гмуркане.
Водата под повърхността беше сивкава и прозрачна. С мощни загребвания кимериецът се спусна надолу, проучвайки стената на площадката. По кристалната повърхност нямаше нито тиня, нито водорасли, каквито имаше върху нормалните каменни повърхности, потопени във вода.
Той намери бързо отвора: една голяма тръба, широка почти колкото разперените му ръце, зарешетена с дебели железни пръти. Конан хвана решетката, опря крака в тръбата и задърпа. Тя дори не помръдна. Той се напъна още по-силно, докато сухожилията му започнаха да пращят, но отново без никаква полза. Неочаквано Конан трепна, когато видя други ръце до неговите. Той вдигна очи и съзря напрегнатото лице на Бомба̀та, който беше свалил черните си доспехи. Конан удвои усилията си. Костите и мускулите му затрепериха, белите му дробове се запалиха.
Изведнъж с остро изпукване един от прътите се откъсна сред порой прилични на кристал отломки. Решетката се размърда в ръцете на Конан. Сега вече имаше по-добра опора. Кристалите се цепеха и се чупеха. Един по един той махна всички пръти.
След като освободи входа, кимериецът бързо изскочи на повърхността и жадно пое дъх. Веднага подир него Бомба̀та също изскочи на повърхността. От края на площадката три загрижени лица се взираха надолу.
— Пътят е отворен — каза Конан между две вдишвания. — Идвайте.
— Почакай малко — отвърна Акиро. — Възстанови дишането си. Трябва да съставим план.
— Нямаме време — отговори Конан. Той пое дълбоко дъх, обърна се и отново се гмурна.
С рязко извиване на тялото Конан се вмъкна в тръбата и с мощни загребвания се придвижи навътре. Светлината помръкна зад него и той продължи да плува в мрак. Измина трийсет стъпки. Четирийсет, гърдите му искаха въздух. Петдесет. Изведнъж пред него се появи светло петно. Той заплува бързо към него, после се обърна нагоре, към източника на светлината, движейки ръце и крака, за да забави изкачването си. Той излезе безшумно на повърхността.
Конан се огледа и разбра, че е в кладенец, изграден от същия кристал, от който беше направен и дворецът. Във водата до него висеше дървено ведро, въжето беше опънато. Той внимателно го дръпна. Не поддаде.
На лицето му се появи дяволита усмивка. Амон-Рама очевидно смяташе, че е в безопасност и че е скроил хитра уловка. В страните на север обаче една древна поговорка гласеше: „Да хванеш кимериец означава да хванеш собствената си смърт“.
На повърхността до него някой изскочи с плясък, който отекна в стените на кладенеца, но Конан не се обърна да види кой е. Сега умът му беше зает само една мисъл. Той хвана въжето и загрижено започна да се изкачва по него. Кимериецът беше влязъл в капана, а беше тръгнал на лов.
В залата с огледалата Амон-Рама седеше, подпрял умислено острата си брада върху дългия си, тънък пръст. Те бяха проникнали в двореца. Той беше забравил тръбата, през която влизаше вода в неговия кладенец и те бързо бяха открили този пропуск. Очертаваше се добро развлечение.
Със злобна усмивка Амон-Рама докосна леко огледалната стена. Разбира се, нямаше никаква възможност тези натрапници да се измъкнат — всички черни сили предотвратяваха това — нито пък можеха да постигнат победа. Този дворец му беше верен по начин, за какъвто никой крал не би могъл да мечтае. Когато пръчките бяха измъкнати, кристалът пронизително изпищя. Този писък достигнало него. Шумът от стъпките на краката им по коридорите, движението на въздуха от тяхното дишане — долитаха до него. А после той намери развлечение в други неща, вместо да предлага истинска надежда на жертвите си. Тяхната вяра в лъжливата надежда му достави истинска наслада, но още по-голямо удоволствие изпита, когато бяха лишени от всякаква надежда.
Сега беше време за приготовления. Той произнесе една дума, вдигна ръце и златните завеси, покриващи стените, се вдигнаха нагоре, за да разкрият сто големи огледала, вградени околовръст на залата. Всяко отразяваше прозрачната колона, на която стоеше сърцето на Ариман, но на никое не се виждаше Амон-Рама. Един живот, отдаден на най-черни магии, има много необичайни последици върху тялото на магьосника. Той нямаше отражение, което можеше да се види върху каквато и да било огледална повърхност.