— Ако всичко е било планирано, защо „рожбата на мрака“ не ме уби в шатрата? — изръмжа скептично Конан.
— Защото исках да те заловя жив. Не ми беше нужна магия, за да предскажа, че Палатидий ще изпрати друг мъж в твоите доспехи. Исках да те имам жив и здрав. Ти имаш да играеш определена роля в моя план. В теб има жизнена сила, по-голяма от умението и коварството на моите съюзници. Ти си лош враг, но можеш да станеш добър помощник.
Конан плю ожесточено, а Ксалтътън, без да обръща внимание на яростта му, взе кристалната сфера от съседната маса и я постави пред него. Не я подпря, нито я сложи върху нещо, но тя остана да виси неподвижна във въздуха, сякаш лежеше върху желязна поставка. Конан изсумтя при тази панаирджийска некромантия, но въпреки това беше впечатлен.
— Искаш ли да научиш какво става в Аквилония? — попита магьосникът.
Конан не отговори, но внезапната скованост на тялото му издаде интереса му.
Ксалтътън се втренчи в мъглявите глъбини на сферата и заговори:
— Сега там е вечер. След битката при Валкия. Миналата нощ основната част от войската е лагерувала при Валкия, докато немидийските ескадрони и рицари са преследвали бягащите аквилонци. Призори войската е напуснала лагера и е тръгнала на запад през планините. Просперо с десет хиляди пойтейнци е бил на десет мили от мястото на сражението, когато на разсъмване е срещнал бягащи аквилонски бойци. Продължил е напред през цялата нощ с надежда да стигне до бойното поле преди края на битката. Разбрал, че не може да обедини остатъците от разбитите войски, Просперо е тръгнал обратно към Тарантия. Препускал е, без да спира, сменял е уморените си коне с други, взети от селяните, и вече приближава Тарантия. Виждам неговите рицари, доспехите им са посивели от прах, знаменцата на копията са провиснали, уморените коне тежко пристъпват. Виждам и улиците на Тарантия. Жителите на града са развълнувани. Научили са по някакъв начин за смъртта на крал Конан. Пощуряла от страх, тълпата оплаква смъртта на краля. Няма кой да ги поведе срещу немидийците. Огромни сенки се движат от изток към Аквилония, небето е почерняло от лешояди.
Конан гръмко изруга.
— Това са само думи! И последният просяк от улицата може да го предскаже. Ако твърдиш, че си видял всичко това в стъклената сфера, ти си лъжец и негодник, за чийто край няма никакво съмнение! Просперо ще задържи Тарантия, благородниците ще се сплотят около него. В мое отсъствие граф Тросеро от Пойтейн ще управлява царството и ще прогони немидийските кучета в бърлогите им. Какво са петдесет хиляди немидийци? Аквилонците ще ги пометат. Те никога няма да видят отново Белвер. Не Аквилония е победена при Валкия. Победен е само Конан.
— Аквилония е обречена! — отговори Ксалтътън, без да помръдне. — Копието и брадвата, и огънят ще я покорят. Ако те не успеят, срещу нея ще тръгнат тъмните сили. Както паднаха скалите при Валкия, така ще паднат оградените със стени градове, планините ще се срутят, реките ще излязат от коритата си и ще залеят цели провинции. Но е по-добре да победим със стомана и стрели, а не с магия, защото постоянната употреба на магии понякога отприщва сили, които могат да разтърсят Вселената.
— От коя преизподня изпълзя, черен подлецо? — промърмори Конан, заплю непознатия и неволно потрепери, защото почувства нещо невероятно древно, невероятно дяволско…
Ксалтътън вдигна глава, сякаш слушаше шепот от междузвездното пространство. Като че ли беше забравил за своя пленник. После разтърси нетърпеливо глава и погледна безучастно Конан.
— Какво? Ако ти кажа, ти няма да ми повярваш. Омръзна ми да разговарям с теб. По-малко уморително е да разруша защитен със стени град, отколкото да предам с думи мислите си на един безмозъчен варварин.
— Ако ръцете ми не бяха оковани, щях да направя от теб един безмозъчен труп — отвърна Конан.
— Не се съмнявам, но не съм толкова глупав, за да ти оставя такава възможност — призна Ксалтътън и плесна с ръце.
Държането му се промени. В тона му се чувстваше някаква припряност, някаква нервност. Конан не предполагаше, че това има връзка с него.
— Съветвам те да помислиш върху казаното от мен, варварино — отсече Ксалтътън. — Ще имаш достатъчно време за това. Още не съм решил какво да правя с теб. Ще зависи от по-нататъшните обстоятелства. Но запомни: ако реша да те използувам в моя план, за теб ще е по-добре да се подчиниш без съпротива, отколкото да предизвикаш гнева ми.