Конан вдигна рамене и се обърна към решетката на отсрещната стена. Може би това беше някаква дяволска уловка, планирана от Тараск, но за Конан хвърлянето стремглаво в една примка беше по-малко отвратително от пасивното изчакване на смъртта. Той огледа оръжието, което му бе дало момичето, и мрачно се усмихна. Камата показваше, че момичето е практично. Не беше някоя къса кама с тънко острие, избрана заради украсената със скъпоценни камъни дръжка и златен предпазител и предназначена за изискано убийство в женски будоар. Напротив, беше бойно оръжие, дълго педя и половина, с широко острие и остър като игла връх.
Конан изсумтя доволно. Камата в ръката му вдъхваше увереност. Каквито и заговори да крояха враговете му, каквато и хитрост и предателства да използваха, тази кама беше добро оръжие. Мускулите на дясната му ръка се издуха в очакване да нанасят смъртоносни удари.
Конан дръпна отсрещната врата. Не беше заключена. Той обаче си спомняше, че черният мъж я беше заключил. Значи онази предпазлива, наведена фигура бе отключила вратата. Тази умишлено оставена отключена врата навеждаше на зловещо заключение, но Конан не се поколеба, а отвори и излезе от тъмната килия, за да влезе в друга тъмнина.
Както и предполагаше, вратата не водеше в коридор, а в огромно помещение. Покритият с каменни плочи под се простираше далеч напред. От двете страни имаше килии. Друго не можеше да се види — нито таван, нито друга стена. През решетките на килиите се процеждаше само бледа лунна светлина. По-малко силни очи от неговите едва ли биха различили неясните сиви петна във въздуха пред вратата на килиите.
Той се обърна наляво и бързо тръгна напред. Босите му крака стъпваха безшумно по каменния под. Конан надзърташе във всяка килия. Бяха празни, но заключени. В някои видя да блестят голи бели кости. Тези подземия бяха останки от по-зловеща ера, построени много отдавна, когато Белвер беше бил по-скоро крепост, отколкото град. И все пак очевидно напоследък те бяха използвани много повече, отколкото предполагаше светът.
Скоро видя пред себе си неясните очертания на стълбище, издигащо се стръмно нагоре. Разбра, че това са стълбите, които търси. После неочаквано се завъртя и се сви в плътните сенки.
Някъде далеч зад него нещо ходеше… нещо голямо и предпазливо се придвижваше на нечовешки крака. Той погледна към дългата редица килии, пред всяка от които имаше неясна сива светлина — не точно светлина, а по-скоро квадратно петно от по-малко плътна тъмнина. И видя нещо да се движи по тези квадрати. Не можеше да каже какво е. Беше тежко и огромно и въпреки това се движеше по-леко и по-бързо от човек. Съществото премина през сивите квадрати, после се сля с тъмнината и се изгуби. Беше ужасяващо в своето мълчаливо придвижване — появяваше се и изчезваше като дефект на зрението.
Конан чу решетките да тракат, когато съществото задърпа вратите една подир друга. То стигна до килията, която той беше напуснал преди малко, дръпна вратата и я отвори. Конан видя за кратко в пролуката на вратата огромно тяло, после тялото изчезна в килията. По лицето и ръцете на Конан изби пот. Сега вече знаеше защо Тараск беше дошъл толкова предпазливо до вратата му и после бързо беше побягнал. Кралят беше отключил неговата врата и някъде в тези адски подземия беше отворил килия или клетка, в която държеше това зловещо чудовище.
Съществото излезе от килията и бавно тръгна по коридора, навело към пода безформената си глава. Не обърна повече никакво внимание на заключените врати. На слабата светлина се очерта огромно човекоподобно тяло, много по-масивно и по-широко от човешко. Ходеше на два крака, наведено напред. Беше сиво и рунтаво, плътната му козина бе прошарена. Главата му беше зловеща пародия на човешка, дългите му ръце висяха почти до пода.
Конан най-после го разпозна… и разбра значението на разцепените и счупени кости в тъмницата, разбра кой е обитателят на подземията. Беше сивата човекоподобна маймуна, ужасният човекоядец от горите, покриващи източните планински брегове на морето Вилайет. Полумитически и ужасни, тези същества бяха таласъмите от хиперборейските легенди и истински великани човекоядци от реалния свят, канибали и убийци от тъмните гори.
Конан знаеше, че маймуната е надушила присъствието му, защото сега идваше право към него. Тялото й приличаше на буре, силните й крака бяха извити като дъги. Конан бързо хвърли поглед към дългото стълбище и разбра, че съществото ще го настигне преди гой да успее да се изкачи до вратата, и реши да го срещне очи в очи.