Премести се в най-близкия осветяван от луната квадрат, така че да се възползва от предимството на светлината, защото знаеше, че нощното зрение на звяра е по-добро от неговото. Маймуната моментално го видя. Големите й жълти бивни блестяха в сенките, но тя не издаде никакъв звук. Същества на тъмнината и тишината, сивите човекоподобни маймуни на Вилайет бяха неми. В ужасните, отвратителни черти на тварта, тази животинска пародия на човек, се появи израз на отвратително тържество.
Конан стоеше спокоен и наблюдаваше приближаващото се чудовище, без да трепне. Знаеше, че животът му зависи от един-единствен удар. Втори нямаше да има. Нито пък щеше да има време да избяга. Трябваше да убие звяра с първия удар, ако искаше да спечели тази ужасна борба. Той премести погледа си върху късата, тумбеста шия, косматия провиснал корем и силните гърди, които се издигаха в гигантски дъги като щит. Там някъде трябваше да е сърцето. По-добре да рискува острието да се плъзне по някое от ребрата, отколкото да удари там, където раната няма да е фатална. С ясно съзнание за риска Конан съпостави бързината на очите, на ръката и мускулната си сила със силата и свирепостта на човекоядеца. Трябваше да срещне звяра лице в лице, да нанесе смъртоносния удар и после да се довери на здравината на тялото си, за да издържи на моментната предсмъртна схватка, която щеше да последва.
Човекоподобната маймуна се дотъркаля до него, размахвайки широко ръце, и той се гмурна между тях и удари с всичка сила. Почувства как камата влезе до дръжката в косматата гръд, моментално я пусна, сви цялото си тяло в плътна маса от мускули, хвана обгръщащите го ръце и яростно заби колене в корема на чудовището.
За момент се почувства смазан, сякаш бе попаднал в пукнатина при земетресение. После беше свободен, проснат на пода, а чудовището, подбелило кървясали очи, издъхваше под него. Дръжката на камата потрепваше в гърдите му. Ударът беше попаднал в целта.
Конан дишаше тежко, трепереше. От кожата му, изподрана от ноктите на чудовището, капеше кръв. Мускулите и сухожилията му бяха разтеглени. Ако звярът беше живял само още секунда, сигурно щеше да го разкъса. Но огромната сила на кимериеца беше устояла. Той бе издържал предсмъртните конвулсии на човекоподобната маймуна, от които един по-слаб човек щеше да бъде разкъсан на парчета.
Шеста глава
Удар с нож
Конан се наведе и измъкна ножа от сърцето на чудовището. После тръгна по стълбите. Не знаеше какви други ужасии го очакват, но нямаше желание да среща други такива същества. Макар и кратка, тази борба беше прекалено изтощителна дори за грамадния кимериец. Петното лунна светлина на пода избледняваше, тъмнината се сгъстяваше и нещо като страх го подгони нагоре. Конан въздъхна от облекчение, когато достигна края на стълбите и пъхна ключа в ключалката. Открехна вратата и протегна шия.
Видя мъгляво осветен гол каменен коридор. Пред вратата стоеше слаба, гъвкава фигура.
— Кралю! — чу се облекчена въздишка. Девойката скочи към него, после засрамено наведе глава.
— Целият си в кръв! — каза тя. — Ранен ли си?
Топ махна нетърпеливо с ръка.
— Драскотини! Няма да навредят дори на дете. Твоята кама свърши добра работа. Ако не беше тя, маймуната сега щеше да чупи костите ми и да смуче мозък. Сега накъде?
— Последвай ме — прошепна тя. — Ще те изведа отвъд градската стена. Там съм скрила един кон.
Тя се обърна и тръгна по коридора. Той сложи тежката си ръка върху голото й рамо и тихо заповяда:
— Не се отдалечавай! Досега ти се държа честно с мен и съм склонен да ти вярвам. Но ако съм все още жив, то е защото не съм вярвал прекалено много нито на жени, нито на мъже. Трябва да те предупредя, че ако се опиташ да ме измамиш, няма да останеш жива, за да се радваш на лъжата си.
Девойката не трепна нито от окървавената кама, нито от силната мускулеста ръка, обгърнала гъвкавото й тяло.
— Убий ме, ако те излъжа — прошепна тя. — Твоята ръка върху тялото ми, макар да ме заплашва, ми доставя радост.
Сводестият коридор свърши пред една врата. Зенобия я отвори. Отвън лежеше черен мъж — великан с чалма на главата и копринена препаска. На плочите до него имаше ятаган.