Изведнъж шпората на Конан се закачи в туниката на един от падналите мъже, кралят се препъна и залитна и немидиецът с безразсъдството на отчаянието се спусна към него така устремно, че Конан залитна и падна върху трупа. Немидиецът триумфиращо изкрещя, вдигна с две ръце голямата си сабя и се приготви да нанесе удар… и тогава над проснатия на земята крал нещо огромно и космато скочи като мълния върху гърдите на войника и неговия триумфален рев се превърна в предсмъртен писък.
Конан се изправи. Войникът лежеше мъртъв с разкъсано гърло, а един голям сив вълк, приклекнал над него, душеше локвата кръв в тревата.
Кралят се обърна към старицата. Тя стоеше права, вдигнала високо глава. Беше облечена в парцали, но чертите на лицето и черните й проницателни очи не бяха на обикновена селянка. Тя извика вълка и той покорно отиде при нея и потри муцуна в коляното й, без да сваля големите си зелени святкащи очи от Конан. Старата жена разсеяно постави ръка върху силния му врат. Спокойният й, макар и не враждебен поглед разтревожи краля на Аквилония.
— Хората говорят, че крал Конан лежи мъртъв под скалите на Валкия — каза с дълбок кънтящ глас жената.
— Така говорят — изръмжа Конан. Нямаше настроение да спори. Мислеше за въоръжените конници, които с всяка минута идваха все по-близо. Гарванът над него пронизително грачеше и той неволно вдигна глава и стисна зъби в спазъм на раздразнение.
Белият кон стоеше на скалата над тях, отпуснал глава. Старата жена погледна към него, после към гарвана и нададе странен, неестествен вик както по-напред. Сякаш разпознал вика, гарванът се обърна, неочаквано занемял, и се насочи на изток. Но преди да се изгуби от погледа им, върху него падна сянката на огромни криле. Един орел излетя от дърветата и свали черния шпионин на земята. Пронизителният глас на предателството замлъкна завинаги.
— Всемогъщи Кром! — промърмори Конан и погледна старицата. — И ти ли си магьосница?
— Аз съм Зелата — отвърна тя. — Хората в долините ме наричат вълшебница. Тази рожба на нощта ли води въоръжените хора подир теб?
— Да. — Зелата, изглежда, не намери отговора за невероятен. — Сигурно не са много далеч.
— Докарай коня и ме следвай, крал Конан — каза вълшебницата.
Без Да каже нищо, Конан се изкачи по скалите и по обиколен път докара коня до поляната. Орелът се появи отново, спусна се от висините, кацна за момент върху рамото на Зелата и разпери криле, за да не я смаже под тежестта си.
Тя мълчаливо тръгна. Големият вълк подтичваше отстрани, орелът летеше над нея. През гъсталаци и виещи се пътеки, надвиснали над дълбоки дерета и страхотни бездни, стигнаха до странно каменно жилище — полуколиба, полупещера под една скала, скрита между клисури и канари. Орелът отлетя и кацна на върха на скалата като страж.
Все още без да казва нищо, Зелата подслони коня в една съседна пещера. Вътре имаше натрупани листа и трева, а пред входа бълбукаше малък поток.
В колибата Зелата посочи на краля покрита с кожа пейка, а тя седна на нисък стол пред малко огнище, запали огън от тамарискови съчки и приготви скромна храна. Големият вълк, поставил огромната си глава на лапите си, дремеше до нея, загледан в огъня, и потрепваше с уши.
— Не се ли страхуваш да седиш в колиба на вълшебница? — попита най-после старицата.
Нетърпеливо повдигане на рамене под сивата ризница беше единственият отговор на госта. Тя му подаде дървена паница със сушени плодове, сирене, ечемичен хляб и голяма чаша силна планинска бира, сварена от отгледан във високите долини ечемик.
— За мен всепоглъщащата тишина на планината е по-приятна от врявата на градските улици — каза жената. — Децата на природата са по-мили от децата на хората. — Ръката й поглади козината на дремещия вълк. — Днес моите деца бяха далеч от мен, иначе нямаше да се нуждая от сабята ти, кралю. Но те пристигнаха веднага щом чуха моя вик.
— Какво искаха от теб онези немидийски кучета? — попита Конан.
— Из околностите от границата до Тарантия се движат безразборно дезертьори от войската на нашествениците — каза Зелата. — Глупавите селяни от долините, за да отклонят вниманието им от селата си, са ги излъгали, че имам скрито злато. Искаха да им покажа съкровището и отговорите ми ги разгневиха. Но нито дезертьорите, нито мъжете, които те преследват, нито гарванът ще те намерят тук.