Скоростта, с която немидийската войска пресичаше страната, показваше, че среща малка съпротива. Ако Конан беше предвождал аквилонците, нахлуващите войски щяха да плащат за всяка педя аквилонска земя със собствената си кръв. Неочаквано в ума му нахлу горчивата истина: той не беше представител на кралска династия. Беше самотен авантюрист. Дори капка кралска кръв от малкия пръст на Валерий имаше по-голяма сила над умовете на хората, отколкото споменът за Конан и свободата и мощта, които той бе дал на царството.
Никакви преследвачи не слязоха от планините. Не срещна странстващи или връщащи се немидийски войници. Дезертьорите бягаха отдалеч при вида на неговите немидийски доспехи. Западните склонове на планините изобилстваха с горички и реки, които предоставяха богати възможности за укриване.
Конан яздеше през ограбената страна, спираше само да се отмори конят и да се нахрани с оскъдната храна, дадена му от Зелата. Една сутрин, легнал край обрасъл с върби и дъб бряг на една река, съгледа отвъд осеяните с китни горички равнини сините и златни жули на Тарантия.
Вече не беше в пустинна земя, а в земя, изобилстваща с разнообразен живот. Оттук нататък той тръгна бавно и предпазливо, през гъсти гори и по рядко използвани странични пътища. По тъмно стигна до имението на Сервий Галан.
Осма глава
Разпадащата се главня
Околностите на Тарантия се бяха спасили от ужасното опустошение на източните провинции. И тук имаше следи от пълчищата на завоевателите, но огънят и стоманата не бяха вилнели произволно.
Само едно нещо помрачаваше пейзажа — овъглената шир от пепел и почернял камък, където някога се намираше величествената вила на един от най-верните привърженици на Конан.
Кралят не посмя открито да отиде до имението на Галан, което беше само на няколко мили от града. В полумрак той прекоси обширната залесена част и съгледа хижата на пазача. Слезе от коня, върза го, после тръгна към яката врата с намерение да изпрати пазача да извика Сервий. Не знаеше какви врагове могат да се намират в имението. Не беше видял немидийски войници, но те можеха да са разквартирувани по цялата околност. Когато се приближи, видя, че вратата е отворена. От нея излезе един набит мъж в копринени панталони и богато бродиран жакет и тръгна по пътеката, водеща към гората.
— Сервий!
Мъжът чу тихото повикване, обърна се и видя високата стоманеносива фигура, изправена пред него в мрака и възкликна от изненада. Ръката му се плъзна към закачената на колана къса ловна сабя.
— Кой си ти? — попита Сервий. — Какво… О, всемогъщи Митра!
Той пое шумно дъх, руменото му лице пребледня.
— Махни се! — извика той. — Защо си се върнал от царството на Вечния мрак, за да ме изпълваш с ужас? Докато беше жив, винаги съм бил твой верен васал — Надявам се все още да си — отвърна Конан. — Престани да трепериш, човече. Аз съм от плът и кръв.
Плувнал в студена пот, Сервий се приближи и погледна в лицето облечения в ризница гигант. После, убеден в реалността на онова, което вижда, падна на колене и свали украсената си с перо шапка.
— Кралю! Истина е! Това е чудо, в което човек не може да повярва! Голямата камбана в крепостта би още преди дни за смъртта ти. Говори се, че си умрял във Валкия, смазан под милиони тонове земя и гранит.
— Там умря друг в моите доспехи — промърмори Конан. — Но да оставим този разговор за по-късно. Да ти се намира някой голям говежди бут?…
— Прощавай, господарю — извика Сервий. — Ризницата ти е побеляла от прах, а аз те държа тук уморен и гладен! Велики Митра! Сега вече вярвам, че наистина си жив. Но кълна се, когато те видях да стоиш в сумрака, мозъкът в костите ми се превърна във вода. Лошо е да срещнеш в гората по тъмно човек, когото мислиш за умрял.
— Нареди на пазача да се погрижи за коня. Вързан е за ей онзи дъб — каза Конан. Сервий кимна и поведе краля по пътеката. Беше се съвзел от свръхестествения си страх, но личеше, че е изнервен.
— Ще изпратя човек от имението — каза той. — Пазачът е в колибата си… но напоследък нямам вяра дори на собствените си слуги. По-добре само аз да знам за присъствието ти.