— Значи пушекът на старата вещица е показал истината — промърмори Конан и усети по гърба си странен хлад. — Амалрик е коронясал Валерий, така ли?
— Да, в коронната зала, с окървавени от клането ръце.
— И под неговото милостиво управление настъпи ли очакваното от народа благоденствие? — попита иронично Конан.
— Той живее като чуждоземен принц в покорена страна — каза с изпълнен с горчивина глас Сервий. — Дворът му е пълен с немидийци, дворцовата охрана също е немидийска. Голям немидийски гарнизон е настанен в крепостта. Да, удари часът на дракона… Немидийците вървят из улиците като господари, безчинстват с жените, ограбват търговците. Валерий или не може, или не желае да ги обуздае. Той е фигурант, марионетка. Умните мъже знаеха, че ще е така, и молеха всички да го разберат. Амалрик… Амалрик продължи със силна войска към далечните провинции, където някои барони отказват да му се подчинят. Но между тях няма единство. Завистта им един към друг е по-силна от страха от Амалрик. Той ще ги победи един по един. Много крепости и градове разбраха това и се предадоха. Онези, които все още се съпротивляват, живеят в нищета. Немидийците си отмъщават за стари поражения. Техните редици се попълват от аквилонци, които от страх, за злато или по необходимост постъпват в немидийската войска. Това е естествена последица.
Конан кимна, загледан мрачно в отражението на червената светлина в богато резбованите дъбови стени.
— Аквилония има крал вместо анархията, от която хората се страхуваха — каза накрая Сервий. — Валерий обаче не защитава поданиците си от съюзниците си. Стотици не можаха да платят наложения им откуп и бяха продадени на търговците на роби от Кот.
Конан отметна глава, в сините му очи блесна смъртоносен пламък. Той изруга високо, силните му юмруци се свиха, твърди като стоманени чукове.
— Да, бели мъже продават бели мъже и жени, както по времето на феодализма. В дворците в Шем и Туран те ще водят робски живот. Валерий е крал, но сплотеността, която търсеха хората, не е постигната. — Гъндерланд на север и Пойтейн на юг не са завладени, а и на запад има свободни провинции, където бароните са подкрепяни от босониански стрелци. Те могат да продължат да се отбраняват и ще бъдат щастливи, ако могат да защитят своята независимост. Тук обаче върховната власт е в ръцете на Валерий и неговите рицари.
— Трябва да се възползваме по най-добрия начин от положението — мрачно каза Конан. — Времето на Валерий е кратко. Щом научат, че съм жив, хората ще въстанат. Ние ще превземем Тарантия преди Амалрик да се е върнал с войската. Хората ще пометат тези кучета от царството.
Сервий мълчеше. Чуваше се само пращенето на дървата в огъня.
— Е — каза нетърпеливо Конан. — Защо седиш с наведена глава, забил поглед в камината? Не вярваш ли?
Сервий не посмя да погледне краля в очите.
— Вярвам, че ще направиш всичко, което е по силите на смъртен, кралю — отговори най-после Сервий. — Аз съм участвал с теб в битки и зная, че никой смъртен не може да устои на меча ти.
— Какво следва от това?
Сервий се загърна с обточеното с кожа наметало и въпреки огъня потрепери.
— Разправяй, че срещу теб е използвана магия — каза той.
— И какво, ако е истина?
— Как може смъртен човек да се бори срещу магия? Кой е онзи маскиран, който е разговарял посред нощ е Валерий и неговите съюзници, както говорят хората? Който се явява и изчезва толкова тайнствено? Според хората това е голям магьосник, умрял преди хиляди години, върнал се от царството на мрака да свали от трона краля на Аквилония и да възстанови като наследник на династията Валерий.
— Какво значение има? — избухна Конан. — Аз избягах от обитаваните с духове подземия на Белвер и от дяволите в планините. Ако народът се обедини…
Сервий поклати глава.
— Най-верните ти поддръжници в източните и централните провинции са мъртви, избягали или пленени. Гъндерланд е далеч на север, Пойтейн е далеч на юг. Босонианците са се оттеглили в блатата на запад. Ще трябват седмици, за да се съберат и концентрират тези сили и преди да стане това, те ще бъде атакувани от Амалрик и унищожени.