Външността на мъжа, който вървеше по този мрачен коридор, отговаряше на обстановката. Той беше висок, добре сложен, облечен в прилепнали по тялото черни копринени дрехи. На главата си имаше черна качулка, падаща на раменете, с две дупки за очите. Беше облечен в черно наметало. На рамото си носеше тежка брадва.
Отнякъде се появи накуцващ, приведен мрачен старец, прегърбен под тежестта на копието и фенера, които носеше в една ръка.
— Точен си, както предшественика си, палачо — изръмжа той. — Току-що удари полунощ и маскираните отидоха в килията на господарката. Чакат те.
— Ехото от камбанния звън още не е заглъхнало — отвърна екзекуторът. — Може да не съм толкова бърз като кучето, което изпълняваше тази длъжност преди мен, но ръката ми е не по-малко точна. Върши си работата, пазачо, и ме остави аз да си върша моята. Според мен моят занаят е по-приятен от твоето обикаляне из студените коридори и надзъртане през ръждиви врати. Тази вечер ще отсека най-красивата глава в Тарантия.
Нощният пазач замърмори, закуцука по коридора, а палачът продължи лениво по пътя си. След няколко крачки стигна до един ъгъл на коридора и разсеяно отбеляза, че вляво една врата е полуотворена. Ако беше помислил, щеше да се досети, че я е отворил нощният пазач. Но мисленето не беше негова отличителна характеристика. Той мина през незаключената врата, преди да разбере, че нещо не е в ред, а после беше много късно.
Стресна се от тиха тигрова стъпка и шум от наметало. Преди да се обърне, една силна ръка го стисна за гърлото и прекъсна недостигналия до устните вик. В следващия миг палачът с ужас усети силата на нападателя — мишците му бяха безсилни срещу нея и студенината на опряната във врата му кама.
— Немидийско куче! — изсъска в ухото му прегракнал от ярост глас. — Вече няма да сечеш аквилонски глави.
Това беше последното, което чу.
В усойната тъмница, осветена от една-единствена факла, трима мъже стояха около една млада жена, коленичила на застланите с шавар каменни плочи. Беше само по риза. Русите й коси падаха на блестящи къдрици върху белите й рамене, ръцете й бяха вързани зад гърба. Дори в трептящата светлина на факлата, въпреки че беше разрошена и бледа от страх, тя беше поразително красива. Мъжете бяха маскирани и плътно загърнати с наметала. Делото им изискваше да използват маски дори в една покорена страна. Въпреки маските тя ги познаваше. Но това нямаше да й помогне — след тази нощ тя нямаше да е жива.
— Нашият милостив господар ти дава още една възможност, принцесо — каза на аквилонски най-високият от тримата. — Той ме помоли да ти кажа, че ако смириш гордия си, непокорен дух, е готов да те приеме. Ако ли не… — Мъжът посочи зловещия дръвник в средата на килията. По него имаше черни петна засъхнала кръв и множество дълбоки резки.
Албиона потрепери, пребледня и се отдръпна. Всички фибри на здравото й младо тяло се тресяха от желание за живот. „Валерий е млад и хубав, много жени го харесват“ — каза си тя, борейки се с непреодолимото желание да остане жива. Но не можеше да произнесе думата, с която да откупи младото си тяло от дръвника и брадвата. Не можеше да разсъждава. Знаеше само, че при мисълта за прегръдката на Валерий цялата настръхва от отвращение, по-силно и от страха от смъртта. Албиона поклати безпомощно глава, принудена от сила, по-голяма от инстинкта за живот.
— Тогава няма повече място за приказки! — отбеляза нетърпеливо един от тримата с немидийски акцент. — Къде е палачът?
Сякаш в отговор на въпроса му вратата на тъмницата тихо се отвори и като черна сянка в нея се появи една огромна фигура.
Албиона неволно ахна при вида на зловещата фигура. Другите трепнаха, може би обхванати от суеверен страх. През отворите на плътно прилепналата шапка блестящите като сини въглени очи огледаха подред мъжете и те почувстваха странни студени тръпки.
Високият аквилонец грубо хвана девойката и я помъкна към дръвника. Тя запищя неудържимо и безнадеждно започна да се бори, обезумяла от ужас, но мъжът безмилостно я натисна надолу и наведе русата й глава над дръвника.
— Защо се бавиш, палачо? — извика гневно той. — Изпълнявай си задачата!
Отговори му кратък, силен, неописуемо заплашителен смях. Тримата мъже замръзнаха на местата си и се втренчиха в закачулената фигура. Застаналата на колене жена обърна глава и погледна нагоре.