Хадрат въздъхна и отвърна:
— Господарю, мъчно ми е да ти го кажа, ще ми се да не е така. Но настъпва краят на свободата на Аквилония. Не, настъпва краят на свободата на целия свят! В историята на света епохите се повтарят и сега навлизаме в епохата на робството, както е било някога.
— Какво имаш предвид? — попита разтревожен кралят.
Хадрат седна на стола, подпря лакът на коляно и се загледа във вратата.
— Срещу теб са се опълчили не само благородниците на Аквилония и войските на Немидия — отговори той. — Срещу теб действа магия… черна магия от най-ранните години от сътворението на този свят. Един ужасен човек е възкръснал от сенките на миналото и никой не може да му се противопостави.
— Какво имаш предвид? — повтори Конан.
— Говоря за Ксалтътън от Ахерон, умрял преди три хиляди години, който се разхожда днес по земята.
Конан замълча. В ума му се появи едно лице… покрито с брада, спокойно, с нечовешка красота. И отново го замъчи чувството за нещо тревожно и познато. Ахерон — тази дума разбуди неясни спомени в ума му.
— Ахерон — повтори той. — Ксалтътън от Ахерон… човече, да не си полудял? Ахерон е мит отпреди повече столетия, отколкото мога да се сетя. Винаги съм се питал дали въобще някога е съществувал.
— Съществувал е — отговори Хадрат. — Ахерон е бил империя на магьосници, отдали се на черни магии. Накрая империята била завладяна от хиперборейските племена на запад. Магьосниците на Ахерон практикували най-лошите магии, ужасни вълшебства, научени от самите дяволи. И от всички магьосници на тази прокълната империя никой не е бил толкова велик, колкото Ксалтътън от Питон.
— Тогава как е бил победен? — попита скептично Конан.
— Посредством някакъв грижливо пазен от него източник на космическа сила, който бил откраднат и използван срещу него. Сега този източник е отново в ръцете му и той е непобедим.
Албиона се загърна плътно с черното наметало на палача и премести озадачен поглед от жреца към краля. Конан поклати гневно глава и изръмжа:
— Ти ми се присмиваш. Ако Ксалтътън е умрял преди три хиляди години, как е възможно този брадат човек да е той? Това е просто мошеник, взел неговото име.
Хадрат се наведе към масичката от слонова кост, отвори намиращото се върху нея малко златно ковчеже и извади нещо, което блестеше на меката светлина… голяма антична златна монета.
— Ти си виждал лицето на Ксалтътън. Погледни. Това е монета, сечена в древния Ахерон преди неговото падане. В черната империя дори тази монета се е използувала за правене на магии.
Конан взе монетата и съсредоточено я заразглежда. Наистина беше старинна. По времето, когато се занимаваше с грабежи, беше имал много монети и добре ги познаваше. Ръбовете бяха заоблени, надписът почти заличен. Но образът на щампованото на едната страна лице беше все още ясен. Конан пое дълбоко дъх през стиснатите си зъби. В стаята не беше студено, но по тялото му премина ледена тръпка. На монетата беше изсечен образът на брадатия мъж — загадъчен, със спокойна нечовешка красота.
— Кълна се в името на Кром, това е той! — промърмори Конан. Сега разбра защо, когато видя брадатия мъж, имаше чувството, че го познава. Беше виждал такава монета в една далечна страна.
Той разтърси рамене и изръмжа.
— Случайна прилика… този хитрец е установил приликата, а после е взел името на забравения магьосник. — Но Конан не беше убеден в думите си. Монетата разтърси устоите на увереността му. Той почувства, че реалността и стабилността се сриват в бездната на илюзията и магията. Един магьосник можеше да бъде разбран. Но тук имаше някаква дяволия, недостъпна за здравия разум.
— Няма съмнение, че това е наистина Ксалтътън от Питон — каза Хадрат. — Той е съборил скалите при Валкия със своите магии, с които господства над природните сили на земята… той е изпратил съществото от царството на мрака в шатрата ти преди разсъмване.
Конан се намръщи.
— Откъде знаеш всичко това?
— Поклонниците на Азура имат свои тайни начини да се доберат до истината. Но това сега не е важно. Разбираш ли безсмислието да жертваш живота на поданиците си в един обречен на провал опит да си върнеш короната?
Конан подпря брадичка и се замисли. Албиона, объркана от проблемите, пред които беше изправен той, го наблюдаваше загрижено.
— Няма ли на света магьосник, способен да направи магия по-силна от тази на Ксалтътън? — попита най-после Конан.