— Морските дълбини няма да го приемат! — възкликна Хадрат и потрепери от възбуда. — Ксалтътън отдавна да го е хвърлил в океана, ако не знаеше, че още първата буря ще го изхвърли на брега.
— Да. — Конан беше възвърнал способността си да мисли. — Няма гаранция, че крадецът ще го хвърли. Доколкото познавам крадците… а аз трябва да ги познавам, защото на младини бях крадец в Замора… той няма да го хвърли. Ще го продаде на някой богат търговец. Всемогъщи Кром! — Той крачеше възбудено из стаята. — Заслужава да се потърси! Зелата ми каза, че трябва да намеря Сърцето на моето царство. И всичко друго, което ми показа, се потвърди. Възможно ли е силата, с която мога да победя Ксалтътън, да се крие в тази дреболийка?
— Главата си залагам! — извика Хадрат. Лицето му гореше от възбуда, очите му блестяха, ръцете бяха стиснати в юмруци. — Ако е в нас, ние ще победим Ксалтътън! Кълна се! Ако си го върнем, ще имаме шанс да си върнем и царството, и да прогоним нашествениците от нашите земи. Аквилонците не се страхуват от мечовете на немидийците, а от черните магии на Ксалтътън.
Конан го погледна, впечатлен от въодушевлението му.
— Това е като преследване на сън — каза най-после той. — Все пак в думите ти чувам отражение на мисълта на Зелата, а всичко друго, казано от нея, се оказа истина. Ще потърся този скъпоценен камък.
— От него зависи съдбата на Аквилония — каза убедено Хадрат. — Ще изпратя хора да ти помагат…
— Не! — извика гневно кралят, който не искаше помощ от жреци, независимо колко опитни са те в черните магии. — Това е задача за боец. Ще отида самичък. Най-напред в Пойтейн, където ще оставя Албиона при Тросеро. После в Кордава и до морето, ако трябва. Възможно е крадецът, дори да иска да изпълни нареждането на Тараск, да не намери кораб, който излиза на далечно плаване по това време на годината.
— Ако намериш Сърцето — каза Хадрат, — аз ще подготвя пътя за победата ти. Преди да се върнеш в Аквилония, ще съобщя по тайни канали, че си жив и се връщаш с магия, по-силна от тази на Ксалтътън. Народът ще въстане, ако е сигурен, че ще го защитиш от магиите на Ксалтътън. И освен това ще ти помогна в пътуването.
Той стана и удари гонга.
— Таен тунел води под този храм до едно място отвъд градската стена. Ще отидете до Пойтейн с лодка на богомолци. Никой няма да посмее да ви безпокои.
— Добре. — С готов план за действие Конан изгаряше от нетърпение и енергия. — Само да стане по-бързо.
В същото време на друго място в града протичаха важни събития. Един задъхан пратеник нахълта в двореца, падна на колене пред Валерий, който се развличаше с танцьорки, и задъхан разказа за кървавото проникване в затвора и бягството на прекрасната затворничка. Съобщи и че граф Теспий, на когото беше поверено изпълнението на смъртната присъда над Албиона, умира и моли да се види с Валерий, преди да напусне света.
Кралят бързо сложи наметката си и съпроводен от пратеника, мина през виещи се коридори и отиде в стаята, където лежеше Теспий. Нямаше съмнение, че графът умира. От устата му излизаше кървава пяна.
Останалото без ръка рамо беше превързано, за да спре изтичането на кръв, но раната отстрани беше смъртоносна.
Самичък в стаята с умиращия, Валерий тихо изруга.
— В името на Митра, мислех, че съществува само един човек, който може да нанесе такъв удар.
— Валерий! — каза задъхано умиращият. — Този човек е жив! Конан е жив!
— Какво говориш! — извика Валерий.
— Кълна се в Митра — отговори Теспий, задушаван от бликналата от устата му кръв. — Той е извел Албиона! Конан не е мъртъв… никакъв призрак не се е върнал от преизподнята, за да ни преследва. Това е човек от плът и кръв. Конан е по-ужасен от всякога. Улицата зад кулата е пълна с убити. Пази се, Валерий… той се е върнал… да убие всички ни…
Силна тръпка разтърси окървавената фигура и тялото на граф Теспий престана да се движи.
Валерий се намръщи, хвърли бърз поглед в празната стая и отиде бързо до вратата, която неочаквано се отвори. Пратеникът и група немидийски стражи стояха на няколко крачки. Валерий промърмори нещо, което можеше да се вземе за одобрение.
— Затворени ли са всички врати? — попита той.
— Да, ваше величество.
— Да се утрои охраната на всяка врата! Всички, които влизат и излизат от града, да се проверяват най-старателно! С помощта на аквилонски разбойник е избягал ценен затворник. Изпратете хора да ги търсят по улиците и по квартирите! Някой познал ли е разбойника?