— Ти не си мъртъв — каза Конан. — Но умираш. Повече няма да бъдеш измъчван. Аз ще се погрижа за това. С друго не мога да ти помогна. Все пак, преди да умреш, кажи ми как да отворя твоето желязно ковчеже!
— Моето желязно ковчеже! — повтори на пресекулки Зорат. — Изковано е в сатанински огньове между пламтящите планини Кроша. Никакво длето не може да разсече метала. Колко много богатства са пренесени в него по широкия свят! Но нито едно не е било като това, което е затворено сега в него.
— Кажи ми как да го отворя — подкани го Конан. — На теб то вече за нищо не може да ти послужи, а на мен ще помогне.
— Да, ти си Конан — промърмори котианецът. — Виждал съм те на трона в голямата зала със скиптър в ръка. Но ти си мъртъв. Ти умря при Валкия. Разбирам, че и моят край наближава.
— Какво каза този подлец? — попита нетърпеливо Валброзо, който не разбираше, котиански. — Ще ни каже ли как се отваря ковчежето?
Гласът му сякаш запали искра на живот в измъчените гърди на Зорат и той обърна очи към говорещия.
— Ще кажа само на Валброзо — задъхано промълви Зорат на зингарански. — Смъртта вече протяга ръце към мен. Наведи се по-близко, Валброзо!
Графът се наведе, обзет от безгранична алчност. Зад него навъсеният капитан Белозо също се приближи.
— Натисни последователно седемте черепа отстрани на ковчежето — прошепна Зорат. — После натисни главата на дебнещия дракон върху капака, а после сферата в ноктите на дракона. Така се отваря тайната ключалка.
— Бързо, ковчежето! — извика Валброзо и изруга.
Конан взе ковчежето и му го подаде, а Валброзо го взе и го избута с рамо.
— Аз ще го отворя! — извика Белозо.
— Махни се! — викна Валброзо. Очите му блестяха от алчност. — Аз ще го отворя!
Конан инстинктивно посегна към меча си, после погледна Зорат. Търговецът беше втренчил помътнелите си, кървясали очи във Валброзо, устните му се бяха изкривили в зловеща усмивка. Едва когато бе разбрал, че умира, той беше разкрил тайната. Конан, също като умиращия, се обърна към Валброзо.
По страните на капака, между преплетените клони на странни дървета бяха гравирани седем черепа, а отгоре сред красиви арабески се виждаше дракон. Валброзо припряно натисна черепите, постави палец върху гравираната глава на дракона, ядно изруга и я дръпна, разтреперан от раздразнение.
— Боде — изръмжа той. — Убодох си палеца.
Той натисна стиснатата между ноктите на дракона златна топка и капакът отскочи нагоре. Отвътре бликна златен пламък. На смаяните им умове им се стори, че ковчежето е пълно с ярък огън, който се разплиска през перваза на ковчежето и във въздуха заблестяха искри. Белозо ахна, Валброзо задиша тежко. Конан стоеше безмълвен.
— Всемогъщи Митра, какъв скъпоценен камък! — Валброзо пъхна ръка в сандъчето и извади една голяма пулсираща червена сфера, която изпълни стаята с искряща светлина. На тази светлина Валброзо приличаше на мъртвец. Умиращият Зорат неочаквано тържествуващо се засмя и извика:
— Глупак! Скъпоценният камък е твой! С него ти дарявам смърт! Драскотината на палеца ти… погледни главата на дракона, Валброзо!
Всички обърнаха глави към ковчежето. В зейналата уста на гравирания дракон нещо блестеше.
— Отровният зъб на дракона! — каза Зорат. — Намокрен с отрова на черен стигийски скорпион! Глупак… истински глупак, дръзнал да отвори ковчежето на Зорат с голи ръце! Наказанието за тази глупост е смърт! Ти вече си мъртвец, Валброзо!
От устата на Зорат излезе кървава пяна и той умря.
Валброзо политна и извика:
— Ах, всемогъщи Митра, изгарям! Вените ми са пълни с течен огън! Ставите ми се разпадат! Умирам! Умирам! — Той залитна и се строполи. Последва момент на ужасни конвулсии, крайниците му се изкривиха в странни и неестествени положения, после той притихна, изцъклените му очи гледаха безжизнено нагоре, устните му се дръпнаха от почернелите челюсти.
— Свърши! — промърмори Конан и се наведе да вдигне скъпоценния камък, който се беше изтърколил на пода от вдървената ръка на Валброзо.
— Наистина свърши! — промърмори Белозо с помътнели от умопомрачение очи.
Замаян от ослепителния блясък на скъпоценния камък, Конан се остави да бъде изненадан. Преди да разбере намерението на Белозо, нещо се стовари с ужасна сила върху шлема му. Сиянието от камъка в очите му потъна в силен червен огън и той падна на пода.