Четиринадесета глава
Черната длан на Сет
Конан се събуди от дълбокия сън бързо като котка. И също като котка скочи с меч в ръка преди мъжът, който го бе докоснал, да се отдръпне.
— Какви новини ми носиш, Публио? — попита Конан, познал своя домакин. Златната лампа хвърляше мека светлина върху завесите и богатите постелки на дивана, където беше почивал.
Публио, изненадан от светкавичната реакция на събуждащия се гост, смутено отговори:
— Зингаранецът е открит. Пристигнал е вчера призори. Няколко часа по-късно се е опитал да продаде на един шемитски търговец огромен странен скъпоценен камък, но шемитът отказал да го купи. Говори се, че като видял камъка, чернобрадият търговец пребледнял, затворил дюкянчето и побягнал като от прокълната вещ.
— Трябва да е Белозо — промърмори Конан и почувства кръвта в слепоочията си да тупти от вълнение и нетърпение да действа. — Къде е сега?
— Спи в къщата на Сервио.
— Знам този вертеп от едно време — изсумтя Конан. — По-добре да побързам преди някой от крайбрежните крадци да му пререже гърлото заради камъка.
Той хвърли наметалото на раменете си и сложи дадения му от Публио шлем.
— Нареди да оседлаят коня ми и да го държат готов на двора! — заповяда Конан. — Ще се върна бързо. Няма да забравя стореното от теб тази нощ, Публио.
След няколко секунди, застанал до една малка външна врата, Публио наблюдаваше как високата фигура на краля бързо се отдалечава по сенчестата улица.
— Довиждане, корсарю — промърмори търговецът. — Този камък сигурно е забележителен, за да го търси човек, който току-що е изгубил царството си. Жалко, че не казах на моите момчета да го вземат преди да свършат работата си. Но тогава нещо можеше да се обърка. Нека Аргос забрави Амра и моите връзки с него останат в миналото. В уличката зад къщата на Сервио… Конан ще престане да бъде заплаха за мен.
Къщата на Сервио — мръсна бърлога с лоша слава, разположена близко до кейовете и обърната към брега, се намираше на дълга тясна уличка. Беше неприветлива, построена от камък и тежки корабни греди. Конан тръгна по улицата и когато доближи къщата, имаше неприятното чувство, че го наблюдават. Втренчи очи в сенките на бедняшките сгради наоколо, но не видя нищо, макар че веднъж дочу слабо стържене на плат или кожа о плът. Не беше необичайно — крадци и просяци бродеха по тези улички цяла нощ, но при неговия ръст и доспехи едва ли биха го нападнали.
Неочаквано пред него се отвори врата и той се пъхна в сянката на един свод. От вратата излезе мъж и безшумно тръгна по уличката, но не крадешком, а естествено, като животно от джунглата. Макар и неясно, Конан видя лицето му в профил. Мъжът беше стигиец. Дори на звездна светлина не можеше да се сбърка ястребовото лице, бръснатата глава и наметалото над широките рамене. Той тръгна към брега и за момент Конан помисли, че носи под дрехите си фенер, защото малко преди мъжът да изчезне, зърна светлина.
Но кимериецът забрави за непознатия, когато забеляза, че вратата е още отворена. Конан възнамеряваше да влезе през главния вход и да накара Сервио да му покаже стаята, в която спи зингаранецът, но ако можеше да влезе в къщата, без да привлече нечие внимание, толкова по-добре.
С няколко големи крачки той стигна до вратата, хвана дръжката и едва не изруга. Опитните му пръсти, обучавани преди много години между крадците на Зингара, му показаха, че ключалката е била насилена. Очевидно бе натисната отвън, защото здравите железни болтове бяха измъкнати и изкривени. Конан не можеше да си представи как е било извършено това, без да се разбудят всички наоколо, но чувстваше, че е станало тази нощ. В този квартал на крадци и главорези Сервио не би оставил счупена ключалка непоправена.
Конан влезе предпазливо, стиснал камата си в ръка. Чудеше се как да намери стаята на зингаранеца. Тръгна пипнешком в тъмнината и внезапно спря. Почувства смърт в стаята, както я чувстват дивите зверове… не като заплаха за него, а като мъртво, наскоро убито същество. В тъмнината кракът му се удари в нещо тежко и меко. Обзет от някакво предчувствие, Конан опипа стената и намери полица с бронзова лампа, кремък и огниво. Секунди по-късно светна трепкаща, несигурна светлина и той внимателно огледа стаята.