Конан, задъхан и лъщящ от пот, стиснал брадвата, от която капеше кръв, ги погледна, както може би е гледал първият вожд на хората в праисторически времена, и поклати глава. В този момент той не беше крал на Аквилония; отново беше крал на черните корсари, които го бяха избрали за свой господар.
— Амра! Амра! — неистово викаха гребците. — Лъвът се е върнал! Сега стигийците ще вият като кучета, и черните подлеци на Куш ще вият! Села ще изчезнат в пламъци, кораби ще потънат. Да, жени ще оплакват мъжете си и ще хвърчат копия!
— Спрете, скимтящи кучета! — изрева Конан с глас, който заглуши плющенето на платната. — Десет души да слязат долу и да освободят гребците, които още са оковани. Останалите да почистят палубата, да се хванат за греблата и да вдигнат знамето. Кром и дяволи, не виждате ли, че сме се отклонили към брега по време на боя? Да не искате да бъдем пленени отново от аргосеанците? Хвърлете труповете през борда! Хващайте се за работа, негодници, или ще ви смъкна кожата от гърбовете!
Със смях и песни те се заловиха да изпълняват заповедите. Труповете, бели и черни, бяха изхвърлени във водата, където вече се виждаха триъгълни перки.
Застанал на юта, Конан погледна надолу към черните мъже, които се взираха в него с очакване. Беше скръстил силните си кафяви ръце, черната му гъста коса, станала дълга по време на странствуванията, се развяваше от вятъра. Малцина от царедворците на Аквилония биха познали своя крал в този свиреп корсар.
— В трюма има храна! — извика той. — Има и оръжие за всички, защото корабът кара мечове и доспехи за воюващите покрай брега шемити. Ние сме достатъчно много, за да караме кораба, да, и да се бием! Вие гребяхте оковани във вериги за аргосеанските кучета. Сега като свободни хора ще гребете ли за Амра?
— Да! — изреваха всички. — Ние сме твои чеда! Води ни, където смяташ за добре!
— Тогава се захващайте да почистите! — заповяда той. — Свободните хора не се трудят в такава мръсотия. Трима да дойдат да разбием задната каюта. Кълна се в името на Кром, че до края на това пътуване ребрата ви ще престанат да се броят!
С одобрителен рев гладните хора се заеха да изпълнят нареждането. Платната се издуха от задухалия с нова сила вятър, белите гребени на вълните заиграха около кораба. Конан пое дълбоко дъх и разпери силните си ръце. Може вече да не беше крал на Аквилония, но отново бе крал на синия океан.
Шестнадесета глава
Черните стени на Кеми
Тласкан от греблата на свободни и усърдни хора, „Венчърър“ като живо същество се носеше бързо на юг. От търговски, доколкото това беше възможно, корабът се беше превърнал в бойна галера. Мъжете на пейките бяха с мечове на коланите и позлатени шлемове на къдрокосите глави. Щитове бяха закачени на релинга, снопове копия, стрели и лъкове украсяваха мачтите. Дори природните сили работеха за Конан. Широкото виолетово платно беше издуто от непрестанен силен вятър и почти не се налагаше да използват гребла.
Въпреки че на мачтата денонощно стоеше наблюдател, той не откри ниска черна галера да плува на юг. Ден подир ден сините води пред тях бяха пусти, оживявани само от рибарски съдове, които при вида на окачените на релинга щитове изчезваха като подплашени птици. Търговският сезон по море за годината практически беше приключил и те не видяха други кораби.
Когато най-после наблюдателят съгледа кораб, той беше на север, не на юг. Далеч на хоризонта зад тях се появи една бързоходна галера с издуто виолетово платно. Черните увещаваха Конан да се върнат и да я нападнат, но той отказа. Призори тя все още беше по тяхната диря — едва се виждаше в далечината. Конан се чудеше дали не ги преследва, макар че не можеше да се сети за никаква логическа причина за такова предположение. Но не обърна голямо внимание на това. Всеки изминал ден, който го отвеждаше на юг, го изпълваше с по-силно нетърпение. Никакви съмнения не го измъчваха. Както вярваше в изгрева и залеза на слънцето, така вярваше, че жрецът на Сет е откраднал Сърцето на Ариман. А един жрец къде ще отнесе Сърцето на Ариман, ако не в Стигия? Черните чувстваха неговото нетърпение и се трудеха така, както никога не се бяха трудили под ударите на камшика, макар че не знаеха неговата цел. Те очакваха кървави битки, грабежи и плячки и бяха доволни. Мъжете от южните брегове не знаеха друга професия. Кушитите от екипажа, с присъщата на тяхната раса грубост, също приветстваха перспективата за грабеж на собствения си народ. Кръвните връзки за тях не значеха нищо. Победителите — главатари и помощници, получаваха всичко.