Скоро бреговата линия се промени. Вече не минаваха покрай стръмни скали и сини хълмове зад тях. Сега край брега, почти на нивото на водата, се виждаха ливади, които се губеха в далечината. Тук имаше малко пристанища и убежища, зелената равнина беше осеяна с шемитски градове.
По ливадите се движеха стада добитък, подкарвани от тумбести ездачи с цилиндрични шлемове и къдрави синьо-черни бради, с лъкове в ръце. Това беше брегът на земите на Шем. Тук нямаше държавни закони. Всеки град си имаше свои закони. Конан знаеше, че далеч на изток, където ливадите отстъпват на пустинята, няма градове и безпрепятствено се скитат номадски племена.
Те се носеха на югозапад покрай неизменния пейзаж на осеяните с градове поля. После обстановката се промени. Горите станаха по-гъсти, бреговата линия по-начупена, стената от зелена папрат и дървета по-рядка, зад нея се издигаха песъчливи хълмове. Потоци изливаха водите си в морето.
Накрая минаха покрай устието на широка река и видяха големите черни стени и кули на Кеми да се издигат на фона на южния хоризонт.
Реката беше Стикс, истинската граница на Стигия. Кеми беше най-голямото стигийско пристанище и по това време най-важен град на страната. Кралят живееше в по-древния град, Луксър, но в Кеми царуваше жреческото изкуство, макар хората да говореха, че центърът на тъмната религия лежи далеч във вътрешността в един безлюден град близо до бреговете на Стикс. Тази река извираше от безименен извор далеч в непознати земи на юг от Стигия, продължаваше на хиляди мили на северозапад, обръщаше се на запад и след неколкостотин мили изливаше водите си в океана.
„Венчърър“, с изгасени светлини, мина покрай носа през нощта и преди пукването на зората пусна котва в един малък залив няколко мили южно от града. Заливът бе заобиколен от блато, гъмжащо от крокодили и змии и обрасло със сплетени зелени мангрови дървета, палми и лиани. Беше изключено да ги открият тук. Конан познаваше това място още като пират.
Когато преминаха тихо покрай града, чиито черни крепости се издигаха на големите скали, ограждащи пристанището, видяха зловеща светлина на факли и до ушите им достигна далечно думкане на барабани. Пристанището не беше изпълнено с кораби, както пристанищата на Аргос. Стигийците не дължаха славата и силата си на кораби и на флота. Те имаха търговски съдове и бойни галери, но военната си мощ дължаха на сухопътните войски. Много от съдовете им плуваха по голямата река вместо покрай морския бряг.
Стигийците бяха древна раса, тъмни, загадъчни хора, силни и жестоки. Някога тяхното господство се бе простирало далеч на север от Стикс, отвъд пасищата на Шем и по плодородните хълмове, сега населявани от народите на Кот, Офир и Аргос. Границите на Стигия бяха достигали до древния Ахерон. Но Ахерон беше паднал, варварските предци на хиперборейците се бяха спуснали на юг във вълчи кожи и с рогати шлемове и бяха прогонили древните владетели на земята. Стигийците не бяха забравили това.
„Венчърър“ стоя цял ден на котва в малкия залив, ограден със зелени клони и лози, през които прелитаха сивоперести кресливи птици и се промушваха покрити с ярки люспи безмълвни влечуги. Към свечеряване от него се спусна малка лодка, заплува покрай брега и намери онова, което желаеше Конан — стигийски рибар в плоскодънна лодка.
Доведоха го на борда на „Венчърър“ — висок тъмен мъж, пепеляв от страх пред похитителите — върколаци според него, каквито се срещаха по този бряг. Беше гол, само по копринени панталони, защото подобно на хирканианците, дори най-обикновените хора и робите в Стигия носеха коприна. В лодката му имаше широко наметало от онези, които рибарите носеха срещу студа през нощта.
Той падна на колене пред Конан — очакваше мъчения и смърт.
— Изправи се, човече, и престани да трепериш — каза нетърпеливо кимериецът, на когото му беше трудно да разбере това раболепие. — Няма да ти сторя нищо лошо. Само ми кажи дали в Кеми е пристигнала преди няколко дни от Аргос една черна бързоходна галера?
— Да, господарю — отговори рибарят. — Вчера призори жрецът Тутотмис се върна от пътуване далеч на север. Говори се, че е бил в Месантия.
— Какво е донесъл от Месантия?