Ако го разкриеха, съдбата му щеше да е ужасна. Щяха да го убият само защото е чужденец. Но ако го разпознаеха като Амра, главатаря на корсарите, които навремето пометоха техните брегове със стомана и огън… Неволна тръпка мина по широките рамене на Конан. Той не се страхуваше от хората или от някаква смърт от нож или огън. Но това беше страна на черна магия и безименен ужас. Говореше се, че Сет, Старата змия, забранена преди много години от хиперборейските раси, все още се крие в сенките на подземни храмове и там в тъмните светилища се вършат странни и ужасни дела.
Конан се отдалечи от крайбрежните улици с широки стъпала, спускащи се чак до водата, и тръгна по дългите сенчести улици на централната част на града. Тук отсъстваше типичната за всеки хиперборейски град сцена — осветени с лампи или светилници улици, добре облечени весели хора, отворени магазини и сергии с изложени стоки.
В Кеми магазините се затваряха още при смрачаване. Улиците се осветяваха единствено от пушливи факли, поставени на големи разстояния една от друга. По тях се виждаха сравнително малко хора, които мълчаливо бързаха и с напредването на времето техният брой ставаше все по-малък. Конан намираше сцената за мрачна и недействителна: мълчанието на хората, страхливото бързане, високите стени от черен камък от двете страни на улиците. Имаше нещо зловещо, потискащо в солидната стигийска архитектура.
Малко прозорци светеха и то само по горните етажи на къщите. Конан знаеше, че повечето хора лежат на плоските покриви под звездите между палмите на изкуствените градини. Отнякъде се чуваше необичайна музика. От време на време по каменните плочи изтрополяваше бронзова колесница и се мярваше висок, с ястребово лице аристократ, загърнат в копринено наметало, със златна диадема под формата на змия с вдигната глава около черната коса. Черен гол кочияш, запънал яките си крака в капрата, държеше юздите на буйните стигийски коне.
Пешеходците бяха обикновени граждани — роби, търговци, проститутки, работници, и колкото повече наближаваше центъра, толкова по-малко ставаха те. Конан отиваше към храма на Сет, защото там можеше да намери търсения жрец. Той вярваше, че ще познае Тутотмис, макар че го беше зърнал бегло в полуосветената уличка на Месантия. Беше сигурен, че мъжът, когото бе видял, е Тутотмис. В сложната йерархия на ужасния Черен кръг само високопоставените окултисти притежаваха силата на Черната длан, която с едно докосване причиняваше смърт. И само такъв човек би дръзнал да се противопостави на ужасния Тот-Амон.
Улиците станаха по-широки и Конан разбра, че навлиза в района с храмовете. На светлината на малкото факли големите постройки се извисяваха към бледите звезди мрачни и заплашителни. Неочаквано той чу някъде пред себе си писък. Една проститутка с типичната за нейната класа висока прическа притискаше гръб до стената, втренчила поглед в нещо, което Конан не виждаше. Като чуха писъка, хората на улицата неочаквано спряха като замръзнали. В същия момент Конан дочу шум от зловещо пълзене. После около тъмния ъгъл на сградата, към която се приближаваше, се показа ужасна клинообразна глава и тъмно блестящо тяло.
Кимериецът трепна, спомнил си историите за свещените змии на Сет, бога на Стигия, за когото се говореше, че също бил змия. Чудовища като това имаше в храмовете на Сет и когато изгладнееха, жреците ги пускаха по улиците да си вземат желаната от тях жертва. Техните ужасни угощения се смятаха за жертвоприношение на покрития с люспи бог.
Стигийците, мъже и жени, бяха паднали на колене и безропотно очакваха съдбата си. Голямата змия щеше да избере един от тях, да го обгърне с люспестото си тяло, да го превърне в червена пихтиеста маса, а после да го погълне, както гърмящата змия поглъща мишка. Другите щяха да останат живи. Такава беше волята на боговете.
Но волята на Конан не беше такава. Питонът се плъзна към него, привлечен вероятно от факта, че той единствен стоеше прав. Стиснал големия ганатански нож под наметалото, той се надяваше влечугото да го отмине. Но то спря пред него и се изправи ужасяващо на трепкащата светлина от факлите, черните му очи блестяха с присъщата на змиите жестокост, шията му се изви като дъга… ала преди да се хвърли, Конан замахна бързо като мълния с ножа. Широкото острие разсече клинообразната глава и потъна дълбоко в шията.