Над наметалото, загърнато около долната част на лицето, две проницателни очи гледаха изпитателно Конан. С лявата си ръка стигиецът направи странен жест. Конан рискува и имитира жеста. Но очевидно се бе очаквал друг жест. Дясната ръка на стигиеца, стиснала нож, изскочи изпод наметалото и замахна.
Този смъртоносен удар би пронизал сърцето на един обикновен човек, но стигиецът имаше пред себе си бърз като мълния боец. Когато камата блесна в оскъдната светлина, Конан хвана мургавата китка и стовари юмрук в лицето на стигиеца. Главата на пазача издрънча в каменната стена и той падна със счупен череп.
Конан застана за момент неподвижен над него и се ослуша напрегнато. Светлината от светилника хвърляше неясни сенки около вратата. Нищо не се раздвижи в тъмнината зад нея. Само някъде далеч се чу слаб, приглушен звън на гонг.
Конан се наведе и замъкна тялото зад широко отворената голяма бронзова врата, а после предпазливо и бързо тръгна по коридора към онази съдба, за която дори и през ум не му беше минавало.
Не беше отишъл много напред, когато се спря объркан. Коридорът се разделяше на две и той нямаше начин да разбере накъде бяха тръгнали маскираните жреци. Наслука избра левия коридор. Подът беше леко наклонен и излъскан от безброй крака. Тук-там по някой светилник хвърляше слаба зловеща светлина. Конан се чудеше с каква ли цел са издигнати тези грамади през отдавна забравеното минало. Това беше една много древна земя и никой не знаеше преди колко века черните храмове на Стигия са се извисили към звездите.
Тесни черни сводове се появяваха от време на време от двете страни на коридора, но той продължаваше напред, без да се отклонява, макар убеждението, че е поел по погрешен коридор, да се засилваше. Въпреки че жреците бяха тръгнали преди него, той вече би трябвало да ги е настигнал. Ставаше все по-нервен. Цареше пълна тишина, но въпреки това Конан имаше чувството, че не е сам. На няколко пъти, докато минаваше покрай някой тъмен свод, му се струваше, че чувства невидими очи втренчени в него. Той се спря, почти решил да се върне към мястото, където коридорът се разклони за първи път, после рязко се завъртя с вдигнат нож и опънати нерви.
Една девойка стоеше на входа на по-малък тунел и го гледаше съсредоточено. Кожата й с цвят на слонова кост показваше, че е стигийка от древен благороднически род. Като всички такива жени тя беше висока, гъвкава, пищна, косите й приличаха на черна пяна, сред която блестеше искрящ рубин. С изключение на кадифените сандали и широкия, осеян със скъпоценни камъни колан около тънкия кръст, тя беше гола.
— Какво правиш тук? — попита девойката.
Отговорът щеше да издаде чуждоземния му произход. Конан остана неподвижен — тъмна мрачна фигура с ужасна маска и сноп пера над главата. Бдителният му поглед не откри никакви сенки зад нея. Но ако тя извикаше, веднага щяха да дойдат множество бойци.
Девойката пристъпи към него очевидно без безпокойство, но с подозрение.
— Ти не си жрец — каза тя. — Ти си боец. Това се вижда въпреки тази маска. Между теб и един жрец има такава разлика, както между мъжа и жената. Велики Сет! — възкликна тя и внезапно спря с широко отворени очи. — Ти дори не си стигиец!
С едно движение, твърде бързо, за да го проследят очите, ръката му обхвана гърлото й.
— Млък! — промърмори той.
Гладката й кожа с цвят на слонова кост беше студена като мрамор, в големите тъмни чудесни очи, обърнати към него, нямаше никакъв страх.
— Не се тревожи — отвърна спокойно тя. — Няма да те издам. Да не си луд, та си дошъл, непознат и чужденец, в забранения храм на Сет?
— Търся жрецът Тутотмис — отвърна Конан. — Той в храма ли е?
Защо го търсиш? — запита девойката.
— Тутотмис носи нещо, което ми открадна.
— Ще те заведа при него — предложи тя с готовност, която му се видя много подозрителна.
— Не си играй с мен, момиче! — изръмжа той.
— Не си играя. Не обичам Тутотмис.
Конан се поколеба, после реши: в края на краищата той беше толкова в нейната власт, колкото тя в неговата.
— Не се отделяй от мен! — заповяда Конан и премести ръката си от гърлото върху кръста й. — И внимавай! Ако се опиташ да ми изиграеш някой номер…