Но положението му не можеше да стане по-безнадеждно, отколкото беше. Преди нечовешките крака зад него да подновят придвижването към отслабващата светлина, Конан вече тичаше по коридора. Той се хвърли към другия тунел и видя далеч напред, смалена от разстоянието, необичайната процесия. Конан тръгна безшумно подир тях, после внезапно се притисна плътно до стената, защото те спряха и се скупчиха, сякаш обсъждаха някакъв въпрос. Четиримата се обърнаха, като че ли да огледат стъпките си. Опипвайки в тъмнината, с която вече беше свикнал и можеше да върши всичко, освен да вижда, Конан откри, че тунелът не е прав, а криволичи, и се дръпна в първата извивка, така че светлината на непознатите да не го освети.
Чу някъде зад себе си нисък монотонен шум като от шепнещи човешки гласове. Вслуша се и подозрението му се потвърди. Отказал се от първоначалното си намерение да следва подобните на вампири същества до тяхната крайна цел, Конан тръгна към гласовете.
Скоро съгледа пред себе си светлина, зави в коридора, откъдето идваше тя, и видя в дъното слабо осветена широка арка. Отляво на арката се издигаше тясна стълба. Инстинктът му го накара да тръгне по нея. Гласовете, които беше чул, идваха отвъд осветената арка.
Докато се изкачваше, Конан чуваше звуците далеч под себе си и скоро мина през ниска сводеста врата и се озова в огромно отворено пространство, осветено от свръхестествена светлина.
Намираше се на странна галерия, от която виждаше долу слабо осветена огромна зала. Беше Залата на мъртвите, която освен жреците на Стигия малцина бяха виждали. Покрай черните стени наредени един върху друг ред подир ред гравирани и боядисани саркофази се издигаха високо нагоре и се губеха в тъмнината. Хиляди маски гледаха безстрастно надолу към групата в средата на залата, жалка и безпомощна сред тези неизброими редици от мъртъвци.
От тази група десет души бяха жреци и макар да си бяха свалили маските, Конан знаеше, че това са жреците, които беше проследил до пирамидата. Те стояха пред висок мъж с ястребово лице, изправен до черен жертвеник, върху който лежеше мумия с изтлели бинтове. Самият жертвеник сякаш се намираше сред жив огън, който пулсираше и трептеше, и хвърляше златна светлина върху черните камъни около него. Тази ослепителна светлина се излъчваше от голям червен скъпоценен камък, поставен върху жертвеника, и на нея лицата на жреците изглеждаха пепеляви като лица на мъртъвци. Докато гледаше тази светлина, Конан почувства умората и напрежението от многото дни и нощи на дългото търсене и потрепери от неудържим стремеж да се спусне сред тези мълчаливи жреци, да си пробие път със силни удари на голата стомана и да грабне червения камък. Но се овладя и се наведе в сянката на каменната балюстрада. Видя, че стълбите водят от галерията в залата, после се вгледа в полумрака на огромното помещение, търсейки други жреци или поклонници. Освен групата около жертвеника нямаше никого.
В огромното празно пространство гласът на мъжа до жертвеника прозвуча глух и неземен.
— … И по този начин на Юг достигна новината. Нощният вятър я прошепна, гарваните я грачеха в небето, прилепите я съобщиха на бухалите и на змиите, спотаени в старинните руини. Върколаците и вампирите я знаеха, и абаносово черните демони, които дебнат през нощта. Спящата Нощ на света се размърда и разтърси тежката си грива, в най-тъмните дълбини забиха барабани и ехото от далечни свръхестествени викове изплаши мъжете в тъмнината. Защото Сърцето на Ариман се върна в света да изпълни съкровената си роля.
— Попитайте ме как аз, Тутотмис от Кеми и Нощта чух тази новина преди Тот-Амон, който се нарича повелител на всички магьосници. Има тайни, които не са чули дори вашите уши, а Тот-Амон не е единственият господар на Черния кръг.
— Аз знаех и отидох да посрещна Сърцето, което дойде на юг. То ме привлече като магнит. То дойде със смъртта на мнозина, доплува по река от човешка кръв. Кръвта го храни, кръвта го привлича. Силата му е най-голяма, когато е в окървавени ръце, когато е изтръгнато с убийство от онзи, който го държи. Където и да свети то, кръв се лее и царства падат, в природата настъпва хаос.
— И ето, аз съм тук, притежателят на Сърцето. Аз ви извиках и вие дойдохте тайно, вие, които сте ми верни, за да участвате в създаването на Черното царство на бъдещето. Тази вечер вие ще станете свидетели на разкъсването на веригите на Тот-Амон, с които сме оковани, и на раждането на Империята.