Животът му беше низ от празненства и оргии. Валерий докарваше в двореца най-красивите девойки на царството с или без тяхно съгласие. Богохулстваше и се въргаляше пиян на пода в банкетната зала със златна корона на главата и залята с вино пурпурна царска мантия. В изблик на желание за кръв окичваше бесилките на пазарния площад с трупове, палачите му размахваха неуморно брадвата, изпращаше немидийски конници из страната да палят и грабят. Изпаднал в лудост, смазваше жестоко непрекъснатите вълнения и отчаяни бунтове в страната. Валерий грабеше, насилваше и разрушаваше, докато накрая дори и Амалрик го предупреди, че страната ще обеднее до такава степен, че няма да може да се съвземе, без да знае, че Валерий цели точно това.
Но докато и в Аквилония, и в Немидия хората говореха за лудостта на краля, в Немидия говореха повече за Ксалтътън, тайнствения маскиран. Малцина го бяха виждали по улиците на Белвер. Говореше се, че прекарвал повечето време в планините, в странни тайни съвещания с потомци на една стара раса: мургави мълчаливи хора, които претендирали да са наследници на древно царство. Хората мълвяха за биене на барабани далече горе в безлюдните планини, за огньове, светещи в тъмнината, и за странно пеене, довявано от вятъра — пеене и ритуали, забравени отпреди столетия, останали само като безсмислени формули, произнасяни край огнищата в планинските селища, населявани от хора, странно различаващи се от тези в долините.
Никой не знаеше причината за тези тайни съвещания, освен може би Ораст, който често съпровождаше щитонеца. А лицето Ораст ставаше все по-измъчено.
Но по средата на пролетта неочаквана новина достигна до загиващото царство и събуди страната за живот. Тя дойде като шепот на вятъра, духащ от юг, и разбуди хората от апатията и отчаянието. Никой не можеше да каже по какъв начин дойде тази вест. Някои говореха за странна мрачна старица с развяващи се от вятъра коси, съпровождана от голям сив вълк, който вървял подир нея като куче. Други — за жреци на Азура, промъкнали се като призраци от Гъндерланд през блатата на Пойтейн и босонианските села.
С тази новина по границата започнаха да възникват като пожар бунтове. Отдалечените немидийски гарнизони бяха нападани и избивани, войниците, събиращи фураж за немидийската конница — посичани. Западът беше въстанал с оръжие в ръка. Духът на това въстание беше нов — това беше въстание на твърда решимост и гняв, а не на отчаянието, както предишните. В него не участваха само обикновените хора. Бароните укрепваха замъците си и се обявяваха открито срещу губернаторите на провинциите. В блатата по покрайнините се появиха банди босонианци — яки решителни мъже с железни доспехи, стоманени шлемове и дълги лъкове. От инертен застой на нерешителност и разпадане царството внезапно оживя трептящо и опасно. Тогава Амалрик побърза да извикай Тараск, който пристигна с войска.
В кралския дворец в Тарантия двамата крале и Амалрик обсъждаха въстанието. Не бяха повикали Ксалтътън, който се беше отдал на загадъчните си изследвания в немидийските планини. От онзи кървав ден в долината на Валкия не бяха прибягвали до неговите магии и той се беше оттеглил и не контактуваше с тях, очевидно безразличен към техните интриги.
Не бяха повикали и Ораст, но той дойде бледен като морска пяна пред буря. Стоеше в залата със златен купол, а двамата крале, провеждащи тайното си съвещание, го гледаха озадачени от измъчения му вид не можеха да отгатнат какво се таи в ума му.
— Изглеждаш уморен, Ораст — каза Амалрик. — Седни. Ще наредя да ти донесат вино. Изтощен си от дългото препускане и…
Ораст отмахна с ръка поканата.
— Уморих три коня по пътя от Белвер. Не мога да пия вино, не мога да почивам, докато не споделя онова, което зная.
Той нервно закрачи из залата, сякаш изгарян от някакъв вътрешен огън, от който не го сдържаше на едно място. Накрая спря пред учудените крале.
— Когато използвахме Сърцето на Ариман да върнем за живот един мъртвец, ние не оценихме добре последиците от нашата намеса в черната пепел на миналото — каза остро Ораст. — Грешката е моя и грехът е мой. Ние мислехме само за нашите амбиции, забравяйки, че и този човек има амбиции. И пуснахме на земята един демон, на когото е чужда обикновената човечност. Аз се потопих в злото, но има граница, която нито аз, нито който и да било човек от моята раса и възраст могат да си позволят да преминат. Аз слязох в подземията, но моят грях не преминава границите на моята личност, защото моите предци са били добри хора, неопетнени от демонична поквара. Зад Ксалтътън лежат хиляди столетия черна магия и магьосничество не само защото той е магьосник, а и защото е син на магьосническа раса. Той върши неща, от които душата ми ще се пръсне. Виждал съм в сърцето на планините Ксалтътън да общува с душите на прокълнатите, да призовава демоните на забравения Ахерон. Бил съм свидетел как проклетите наследници на онази дяволска империя го величаят и го признават за свой върховен жрец. Наблюдавал съм какво крои… той цели да възстанови древното, черно, ужасно царство Ахерон.