— Ще се оженя за това момиче — каза той.
КСП дълго го гледа в очите (с вдигнати вежди), след това едва произнесе:
— Тате…
— Казах вече. Така ще направя. На паметта на добрата ти майка един човешки акт няма да навреди никак.
— Какъв акт бе, човек!?
— Човешки, казах. Момичето така ще си роди детето с име. Не незаконно. Ще бъде защитено от лошите очи и езици. Щом онзи нехранимайко не е никакъв мъж, истинските мъже в този свят още не са изчезнали!
— Понякога си мисля, че Леонарда е права и…
— Мисли каквото си искаш — прекъсна го старецът. — И Леонарда също. И всички! — кресна накрая той.
Наистина беше страшно, когато (на пет години веднъж). Серафим Петров Първи креснеше. В този дом всички живееха добре на гърба му и се перчеха с неизброимите му заслуги. Нямаше жив човек, който да не знае това. Дори когато вечерта КСП каза на Леонарда: „Ще си имам братче или сестриче, чисто новичко“ — тя не спомена нищо за санаториум. С тази деликатна задача бе натоварена Лили — нейна интимна приятелка и консултант-дизайнер. Точно след три дни тя и Пеца шивачката доведоха на кафе един доцент по психиатрия.
Беше вечер, всички бяха у дома, включително и Бебка. (След оповестяването на намерението брак с нея, СПI бе прибавил в името й тази буква, за да изразява и нежността му към нея, и чистотата на предстоящата му постъпка, та който иска, и оценката за булчето — „к“. Доцентът прояви голям интерес към миналото на стареца, така се стигна и до коняка с кафето (колко много „к“, какво ще кажете?) — СПII запали в навалицата стомилиметров „Кент“, което по принцип му бе забранено; стигна се и до въпроса на психиатъра:
— Вас са ви изтезавали жестоко, нали?
Възрастният човек въздъхна и леко вдигна рамене.
— И са ви нанасяли удари по главата?
„Навсякъде са ми нанасяли удари, но само това ли ще говорим?“ — искаше да каже старецът, когато внукът пуфна шумно дим и отсече:
— Той е луд!
— Кой? — попита бързо доцентът.
— Ти — каза СПII и излезе, преди да го изгонят.
Доцентът се обиди, Лили и Пеца казаха едновременно: „Каква младеж!“ — Леонарда взе успокоително.
КСП предложи да бъдат по-делови и тъкмо доцентът взе да обяснява какви прекрасни домове и условия има днес у нас за възрастни, за заслужили хора и…
— И все пак в кое отношение да бъдем по-делови, Красимире? — прекъсна го рязко старецът. — Ние сме се събрали на кафе!
— Той не бива да пие и грам алкохол — каза Леонарда загрижено.
— Кой? — попита старецът.
— Ох — каза тя и си пипна челото.
— Аха — каза СПI. — Ясно. Аз не трябва да правя нищо, въобще. Не трябва да мисля също така. Не трябва да се намесвам в днешния ви ден, след като…
Той млъкна, беше тих и сериозен. Погледна към нещастната квартирантка и добави:
— И може би не трябва вече да живея. То така … След това си взе шапката, каза учтиво: „Довиждане, извинете ме“, и излезе.
Дълго беше мълчанието в дома му след всичко това — очите на всички бяха в доцента по психиатрия.
— Конфликтна личност — каза той. — По-добре така да го кажа пред вас, отколкото с латинските специални названия. Описани са много подобни случаи, аз съм работил върху такива пациенти с успех. Просто на български — конфликтна личност. Където се докосне, прави беля. Създава заплетени ситуации и…
Ученият човек разпери ръце. Тъй като всички мълчаха напрегнато и го гледаха в очите, продължи:
— Това са обикновено огнищата на обществения безпорядък. Феномените, които макар и без да искат, създават обратното на онова, което всички ние правим с толкова усилия и което наричаме с една дума ред. А обществото…
— Кое общество, бе? — каза неочаквано Бебка, — Това, за което той два пъти си е залагал главата ли? И не на думи?
— О, моля ви — каза доцентът, — аз ви говоря научно, тук става дума за…
Но момичето беше скочило и след миг трасна вратата на стаята си. В този момент се позвъни, Леонарда скочи и отвори на ОСС.
— Ето го — представи тя младежа. — Той ще си я вземе най-сетне и ще си я прибере.
— Стотинката ли? — попита той.
— Не, момичето! — извика КСП.
— А, благодаря — каза младежът и почука на вратата на Бебка.
— Не! — чу се отвътре. — Махай се!
ОСС постоя така, почеса десния си бакенбард и попита:
— Къде е… дядката?
— Махай се, докато изброя до три! — извика отвътре момичето. — Иначе ще запаля къщата! Имам двайсет литра нафта тука!
КСП скочи и изтика младежа с нервни жестикулации. Като се върна, с още по-напористо отчаяние погледна доцента.
— Аз казах нещо — въздъхна ученият човек. — Но за да се вземат надлежните мерки, трябва вашето официално съгласие. И съдействието ви трябва. И, най-важното, пациентът.