Проектът ВУЛКАН беше секретен, но Мънро беше научил всичко за него една пиянска нощ около лагерния огън близо до Бенгази. Той си спомни всичко това докато Рос подреждаше последователността от резонантни експлозии в района на вулкана през време на еруптивната му фаза. Основният принцип на ВУЛКАН беше, че гигантските геологически усилия — без значение дали такива на земетресение, вулкан или тихоокеански тайфун — можеха да бъдат освободени от относително съвсем слаби енергийни тласъци.
Рос се готвеше да взриви коническите си експлозиви.
— Според мен трябва да се опиташ пак да се свържеш с Хюстън — каза Мънро.
— В момента е невъзможно — заяви авторитетно Рос. — Оставена съм да решавам сама; и реших да получа представа за степента на диамантените залежи в подножието на възвишенията.
Докато хората спореха, Ейми й доскуча и се разгледа наоколо за нещо по-интересно.Тя вдигна детонационното устройство което лежеше до раницата на Рос. То представляваше дребен апарат със шест светещи светодиода, нещо, повече от достатъчно, за да очарова Ейми. Тя вдигна ръка да натисне бутоните.
Карън Рос изведнъж погледна през рамо.
— О, Господи!
Мънро мигновено се изви.
— Ейми — произнесе спокойно той. — Ейми, не. Не. Ейми не добра.
Ейми добра горила Ейми добра.
Ейми държеше детонационното устройство в ръката си. Тя беше като омагьосана от примигващите светодиоди. Обърна глава към хората до нея.
— Не, Ейми — произнесе Мънро. Той се обърна към Елиът. — Не можеш да я спреш?
— О, какво пък, по дяволите — каза Рос. — Давай, Ейми.
Серия последователни експлозии издухаха блестящ диамантен прах от минните шахти, и после настана тишина.
— Е, — проговори доволна Рос, — надявам се, че вече сте спокойни. Абсолютно ясно е, че такъв минимален експлозивен заряд не е в състояние да раздвижи вулкана. Затова за в бъдеще ви моля да оставите грижите в научен аспект на мен и…
И в този миг Мукенко изрева с цял кратер, и теренът се разтърси с такава сила, че всички изпопадаха на земята.
4. ТСЗР, Хюстън
В 1 часа след полунощ местно време, Р. Б. Травис се навъси пред екрана на компютъра върху бюрото му. Той току-що бе получил последните изображения на фотосферата от обсерваторията в Кит Пийк, посредством телеметричния обмен, които го бяха накарали да стърчи цял ден пред екрана в очакване на данните; това беше една от причините, поради която Травис бе изпаднал в мрачно настроение.
Изображението на фотосферата беше в негатив — на екрана слънчевата сфера изглеждаше черна, с верига от блестящи бели слънчеви петна. По сферата бяха пръснати най-малко петнадесет големи слънчеви петна; едно от тях бе породило масивната слънчева ерупция почернил живота на толкова много земни жители.
От два дни насам Травис спеше в ТСЗР. Цялата операция беше отишла по дяволите. ТСЗР имаше екип пратен в северен Пакистан, недалеч от тревожната афганистанска граница; друга в централна Малайзия, в област контролирана от комунистически бунтовници; и екипът в Конго, изправен пред разбунтувани местни жители и някаква неизвестна група от горилоподобни същества.
В продължение на повече от двадесет и четири часа връзката с всички екипа по света беше прекъсната от изригването на слънцето. Травис бе правил симулации за всички тях с компютъра с обновяване на данните на всеки шест часа. Резултатите не го радваха. Пакистанският екип изглеждаше добре, но беше изостанал с шест часа от графика си, което им струваше още двеста хиляди долара допълнително; екипът в Малайзия беше изложен сериозна опасност; а на експедицията в Конго беше лепнат етикета „неспасяема“. До този момент Травис бе имал два „неспасяеми“ екипа — единият в басейна на Амазонка през 1976 година, и в Шри Ланка през 1978 година; беше загубил хора и от двете групи.
Нещата се развиваха зле. И въпреки това последните вести бяха далеч по-обнадеждаващи в сравнение с предишните. По всичко изглеждаше, че преди няколко часа бяха успели да осъществят кратка връзка с екипа в Конго, макар и да не бяха получили потвърждение от Рос. Той се зачуди дали екипът бе получил предупреждението или не. Загледа с безсилна ярост черния диск.