Накрая Мънро им махна с ръка и те всички тръгнаха към самолета. Ейми панически се вкопчи в ръкава на Мънро. Не отива, сигнализира тя. Хора там.
Мънро я изгледа със свъсено чело, и после се обърна към Елиът. Елиът посочи към самолета. След няколко секунди последва трясък и двама боядисани в бяло бойци на Кигани изскочиха от един люк върху стърчащото крило. Носеха кашони с уиски и спореха как да ги спуснат на земята под тях. В този момент още петима Кигани се появиха под крилото и те им подадоха кашоните. Двамата скочиха долу и групата им се отдалечи.
Мънро погледна Ейми и се усмихна.
Ейми добра горила, сигнализира тя.
Изчакаха още двайсетина минути и след като нямаше повече Кигани, Мънро поведе групата към самолета. Тъкмо стигнаха до товарните люкове когато ги засипа рояк бели стрели.
— Бързо вътре! — изкрещя Мънро и ги подкара нагоре по разбитата гума на колесника, оттам върху крилото и после в самолета. Той затръшна аварийния люк; стрелите задрънчаха по металната повърхност.
Вътре в самолета беше тъмно; подът се бе наклонил в някакъв причудлив ъгъл. Сандъците с муниции се бяха плъзнали през прохода на другата страна, лежаха преобърнати и разбити. Навсякъде под краката им хрущеше разбито стъкло. Елиът занесе Ейми до една седалка и после забеляза, че Кигани ги бяха използвали като клозетни чинии.
Отвън долиташе биенето на барабани и облакът от стрели по корпуса на самолета се усили. Отвън дузини боядисани в бяло бойци тичаха между дърветата и плъзваха под крилото.
— Но какво ще правим? — запита Рос.
— Ще ги застреляме — изрече сбито Мънро, разбивайки един сандък с пълнители за автомат. — Сега поне вече имаме неограничени запаси от муниции.
— Но там има най-малко стотина мъже.
— Да, но само един от тях е от значение. Видиш ли един Кигани боядисан с червени ивици под очите, застреляй го на място. Атаката им ще секне начаса.
— Защо? — запита удивен Елиът.
— Защото той е магьосникът Ангава — отвърна Мънро, придвижвайки се към кокпита. — Убий го и сме спасени.
Стрелите с отровни върхове дрънчаха по пластмасовите илюминатори и металната повърхност; Кигани ги замеряха също така и с изпражнения, които барабаняха глухо по фюзелажа. Барабаните не секваха и за миг ритъма си.
Ейми беше ужасена и се притискаше в креслото, сигнализирайки, Ейми тръгва веднага птица лети.
Елиът откри двама Кигани скрити в задното отделение за пътници. За негово собствено изумление тай ги застреля без никакво колебание, изпразвайки цял пълнител; автоматът подскачаше в ръцете му, правейки на решето двамата Кигани.
— Много добре, докторе — похвали го ухилено Кахега, макар че Елиът трепереше целият без да може да се овладее. Той рухна в съседното на Ейми кресло.
Хора атакува птица птица лети веднага птица лети Ейми иска ходи.
Междувременно Кигани бяха изоставили атаката фронтално; сега вече атакуваха отзад, където нямаше илюминатори. Шляпането на босите им крака се разнесе по опашната секция, откъдето се прехвърлиха на фюзелажа над главите им. Двама бойци успяха да се покатерят през отворения товарен люк. Мънро изкрещя от кокпита:
— Пипнат ли ви, ще ви изядат!
Рос стреля към задния люк и кръвта на атакуващите Кигани я обля цялата.
Ейми не иска повече, сигнализира тя. Ейми иска ходи вкъщи. Тя сграбчи колана на креслото си.
— Ето го кучия син — изкрещя Мънро и изпразни половин пълнител. Млад мъж на около двадесет години с очи нашарени с червена боя рухна по гръб; тялото му заподскача под безмилостния откос на Мънро.
— Улучих го — извика доволен Мънро. — Ударих Ангава. — Той се дръпна назад, давайки възможност на бойците да извлекат тялото назад.
В този момент атаката на Кигани секна; бойците започнаха да се изтеглят в близките храсти. Мънро се приведе над сбръчканото тяло на пилота и се вгледа в джунглата.
— Какво ще стане сега? — запита Елиът. — Победихме ли?
Мънро поклати глава.
— Ще изчакат да залезе слънцето. После ще се върнат, за да ни убият.
— Какво ще правим тогава?
Мънро вече бе мислил върху въпроса. Не виждаше никаква възможност да напуснат самолета през следващите двадесет и четири часа. Трябваше да се защитават през нощта, а и се налагаше да разчистят едно широко пространство около самолета през деня. Очевидното решение беше да изгорят високите до кръста храсталаци в непосредствена близост до самолета — ако можех да го направят без да взривят останалото гориво в резервоарите на самолета.