Той отвори вратата, стегна се, и каза:
— Добро утро, Ейми.
Едра черна фигура прелетя през отворената врата и потъна в прегръдката му. Елиът залитна назад от сблъсъка. Рос беше удивена от ръста на животното. Тя си го беше представяла далеч по-малко и ниско. Ейми беше висока колкото зряла жена.
Ейми целуна Елиът по бузата с едрите си устни; черната й глава изглеждаше огромна до тази на учения. Дъхът й замъгли очилата му. Рос усети сладникавия мирис на животното и видя как Елиът нежно се освободи от прегръдката й.
— Ейми щастлива ли е тази сутрин? — запита той.
Пръстите на горилата се раздвижиха бързо около бузата й, сякаш гонеше някакви мухи.
— Да, закъснях днес — каза той.
Тя отново раздвижи пръсти и Рос внезапно проумя, че Ейми говори с езика на знаците. Скоростта й беше направо изненадваща; тя бе очаквала да види нещо далеч по-бавно и по-отмерено. Забеляза, че очите на Ейми не се отделяха от лицето на Елиът. Тя беше извънредно съсредоточена, фокусирана върху него с цялата си животинска наблюдателност. Сякаш поглъщаше всичко, стойката му, изражението, тона на гласа, също и думите му.
— Имах работа — каза Елиът.
Тя отново сигнализира, също както един човек би махнал с ръка.
— Да, това е така, хората работят.
Той поведе Ейми във вътрешността на каравана, и кимна на Карън Рос да ги последва. Вече в каравана, той произнесе:
— Ейми, това е доктор Рос. Кажи здравей на доктор Рос.
Ейми изгледа подозрително жената.
— Здравей, Ейми — произнесе с усмивка Карън Рос, забила поглед в пода. Почувства се малко глупаво, но Ейми беше достатъчно едра, и я плашеше.
Ейми се втренчи за момент в нея, после се отдръпна настрани, като отиде в дъното на каравана до молберта. Бяха я откъснали от процеса на рисуване, и сега възобнови заниманието си, като ги игнорира.
— Какво означава това? — запита Рос. Тя съвсем отчетливо усети, че горилата я беше срязала.
— Ще видим — произнесе Елиът.
След малко Ейми се върна обратно, вече на четири крака. Тя отиде направо при Карън Рос, подуши слабините й, и я огледа щателно. Особено я заинтригува кожената й чанта, с блестяща бронзова катарама. По-късно Рос сподели, че „било също като на всяко коктейл парти в Хюстън. Оглеждаше ме друга жена. Имах чувството, че всеки миг ще ме запита откъде съм си купила дрехите.“
Това обаче не беше финалът на запознанството им. Ейми протегна ръка и съвсем съзнателно прокара изцапаните със зелена боя пръсти по полата на Рос.
— Имам чувството, че не всичко беше наред — отбеляза Карън Рос.
Елиът наблюдаваше развоя на тази първа среща с далеч по-голямо внимание, отколкото искаше да си признае. Представянето на други човешки същества на Ейми често беше съпроводено с трудности, особено ако бяха жени.
С годините Елиът започна да различава множество типични „женски“ черти в Ейми. Тя можеше да бъде срамежлива, реагираше на похвали, винаги обръщаше голямо внимание на външността си, обичаше грима, и беше много капризна по отношение цвета на пуловерите, които носеше през зимата. Предпочиташе мъжете пред жените, и открито ревнуваше Елиът към приятелките му. Той рядко ги водеше при нея, но понякога сутрин тя го душеше за женски парфюм и винаги коментираше ако беше пак с дрехите от предния ден.
Ситуацията можеше да бъде забавна, ако не беше фактът, че понякога Ейми се нахвърляше без всякакъв повод върху непознати жени. А атаката на Ейми никога не беше забавна.
Ейми се върна до молберта и сигнализира, Не обича жена не обича Ейми искам отиде си отиде си.
— Хайде, Ейми, бъди добра горила — придумваше я Питър.
— Какво каза тя? — запита Рос, отправяйки се към мивката да измие зеленото петно от полата си. Питър отбеляза, че тя не изписка и не се отдръпна рязко като повечето посетители, отблъснати от Ейми.
— Казва, че харесва роклята ти — каза той.
Ейми го стрелна с погледа, с който го укоряваше, когато я преведеше неправилно. Ейми не лъже. Питър не лъже.
— Хайде, Ейми, бъди добра горила — заувещава я той. — Карън е добро човешко същество.
Ейми изръмжа и се върна към рисунката си.
— Какво ще стане сега? — запита Карън.
— Дайте й малко време — произнесе окуражително той. — Има нужда от време, за да се настрои.
Той реши да премълчи, че с шимпанзетата нещата бяха много по-лоши. Те замеряха непознатите с фекалии, и дори работниците, които познаваха добре; често атакуваха, за да извоюват надмощие. Шимпанзетата изпитват силна нужда да разберат кой е водачът. За щастие, горилите бяха далеч по-невзискателни към доминиращите в йерархията, по-кротки.