— Много е сиво — каза той. — Горилите са много по-тъмни.
— Е, тази стойност на сивото си е съвсем нормална за видеоизображение.
Елиът беше сигурен, че създанието беше прекалено светло, за да бъде планинска горила. Пред себе си виждаха или нова животинска раса, или нов вид. Нов вид голяма маймуна, сива на цвят, с агресивно поведение, открита в региона на източно Конго… Той беше потеглил с тази експедиция, за да провери на място сънищата на Ейми — едно впечатляващо психофизиологично прозрение — но сега изведнъж залогът се бе покачил до небесата.
— Значи не мислите, че това е горила? — запита Рос.
— Има начини да се провери — отвърна той. Загледа се в екрана със свъсено чело, а през това време самолетът напредваше в непрогледната нощ.
2. Проблеми с В-8
— Искате да направя какво? — изломоти Том Сиймънс, притискайки слушалката между ухото и рамото си, докато се завърташе в леглото да погледне часовника на нощната масичка. Беше 3 часа след полунощ.
— Иди в зоологическата градина — повтори Елиът. Гласът му звучеше странно приглушено, сякаш идваше изпод вода.
— Питър, откъде се обаждаш?
— Някъде над Атлантика — отвърна Елиът. — Пътуваме за Африка.
— Всичко наред ли е?
— Всичко е наред — отвърна Елиът. — Но искам от теб да отидеш в зоологическата градина веднага още сутринта.
— И какво да направя там?
— Да запишеш на видео горилите. Опитай се да ги хванеш в движение. Това е много важно за дискриминантната функция; на всяка цена трябва да ги поразмърдаш преди да ги снимаш.
— По-добре да си го запиша, да не объркам нещо — каза Сиймънс. Той боравеше с програмирането на компютрите за екипа по проекта Ейми, и беше свикнал с всякакви необичайни молби, но не и с буденето посреднощ. — Каква дискриминантна функция?
— Използвай всяка свободна минута, пусни всички филми, с които разполагаме за горилите; всякакви горили, диви или такива в зоологическите градини или каквито още може да има. Колкото повече примери откриеш, толкова по-добре, но само да са в движение. А за сравнителна база използвай шимпанзета. Всичко, с които разполагаме за шимпанзетата. Прехвърли го на видео и го прекарай през функцията.
— Каква функция? — прозя се широко Сиймънс.
— Функцията, която сега ще си запишеш — каза Елиът. — Трябва ми една многократно променлива дискриминантна функция базирана на пълно изображение…
— Имаш предвид функцията базирана на разпознаването на изображения ли? — прекъсна го Сиймънс. Той беше писал функции за разпознаване на изображения, използвани при езиковото обучение на Ейми, които им позволяваха да наблюдават сигнализирането й двайсет и четири часа в денонощие. Сиймънс се гордееше много с програмата си; тя беше действително нещо много изобретателно.
— Структурирай си я както искаш — каза Елиът. — Просто ми трябва функция, която ще дискриминира горилите от останалите примати, като шимпанзетата например. Функция, диференцираща видовете.
— Да не си биеш майтап с мен? — запита Сиймънс. — Или си забравил, че това е проблем с В-8.
При разработката на компютърните програми за разпознаване на изображения така наречените проблеми с В-8 бяха най-трудните; цели екипи от изследователи бяха посветили години от живота си в опити да обучат компютрите да правят разлика между буквата „В“ и цифрата „8“ — точно защото разликата беше толкова очевидна. Но очевидното за човешкото око не беше очевидно и за скенера. На скенера трябваше да му се каже кое кое е, и специфичните за тази операция набор от инструкции се оказаха далеч по-трудни от всичко очаквано, особено при ръкописните символи.
А сега Елиът искаше програма, способна да прави разлика между сходните изображения на горили и шимпанзета. Сиймънс не можа да сдържи въпроса си.
— Защо? Та това е толкова очевидно. Горилата си е горила, а шимпанзето — шимпанзе.
— Не ме питай. Просто го направи — каза Елиът.
— Мога ли да използвам и ръста?
Горилите можеха много лесно да се различат от шимпанзетата; ръстът беше достатъчен критерий. Визуалните функции обаче не можеха да определят ръста освен ако не беше известно разстоянието от наблюдавания обект до регистриращата апаратура, също както и фокусната дължина на регистриращите лещи.
— Не, не можеш да използваш ръста — въздъхна Елиът. — Само морфологичните елементи.