Тя се втренчи в екрана. Това бяха възможно най-лошите новини.
— Каква е ситуацията с конкурентите?
ЕВРО-ЯПОНСКИЯТ КОНСОРЦИУМ СЕГА ОБХВАЩА МОРИКАВА (ЯПОНИЯ) / ГЕРЛИХ (ГЕРМАНИЯ) / ВООРСТЕР (АМСТЕРДАМ) / ЗА НЕЩАСТИЕ СА РАЗРЕШИЛИ ВСИЧКИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ СЕГА ДЕЙСТВАТ В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ / НЕПРЕКЪСНАТО НИ СЛЕДЯТ КОМУНИКАЦИИТЕ НЕ МОГА ДА СЕ НАДЯВАМ ВСЕКИ ПЪТ НА СИГУРНА ВРЪЗКА / ОЧАКВАЙ ЕЛЕКТРОННИ КОНТРАМЕРКИ И БОЙНА ТАКТИКА ПРИ ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЦЕЛТА ДВЕ-В / ЩЕ НАВЛЯЗАТ В КОНГО В РАМКИТЕ НА 48 ЧАСА СЕГА ТЪРСЯТ МЪНРО /
— Кога ще пристигнат в Танжер? — запита тя.
— След шест часа. А ти?
— Седем. А Мънро?
— Не знаем нищо за Мънро — каза Травис. — Можеш ли да го спипаш?
— Без никакви проблеми — отвърна Рос. — Още сега ще уредя клопката. Ако Мънро не пожелае да сподели нашата гледна точка, обещавам ти, че само след седемдесет и два часа ще бъде изхвърлен от страната.
— С какво разполагаш?
— Автомати чешко производство. Намерени в къщата му, с идеалните му отпечатъци. Това е достатъчно.
— Това наистина е достатъчно — съгласи се Травис. — Ами пасажерите ти? — Той намекваше за Елиът и Ейми.
— Много са добре — каза Рос. — Нямат и представа какво става.
— Дръж ги така — каза Травис и затвори.
4. Време за храна
— Хайде време е за хранене — провикна се жизнерадостно Травис. — Кой е на яслата?
— Имаме петима умиращи от глад на информационната линия Бета — каза Роджърс. Той беше експертът по електронно наблюдение, ловецът на скрити микрофони и микропредаватели.
— Познаваме ли някой от тях?
— Всички до един — изрече леко отегчен Роджърс. — Линията Бета е главната ни информационна магистрала в компанията, така че който иска да подслушва системата ни, съвсем логично ще се впие в нея. Така получават повече битове и байтове. Разбира се, ние отдавна вече не използваме Бета за нещо друго, освен за рутинни некодирани дивотии — данъци и заплати, от тоя род.
— Трябва да ги понахраним — каза Травис. Захранване означаваше подаването на фалшива информация по линия, за която се знае, че се подслушва. Това беше деликатна операция. — Консорциумът и той ли се е наврял?
— Че къде без тях. Какво искате да им сипем в чиниите?
— Координатите на изгубения град — отвърна Травис.
Роджърс кимна, избърсвайки потта от веждите си. Беше тежък и пълен мъж и се потеше обилно.
— С какъв коефициент на достоверност да им я шибнем?
— Възможно най-големият — каза Травис. — Трудно можеш да хвърлиш прах в очите на японците, освен не се постараеш.
— Не искате да излъча действителните координати, нали?
— Господи, разбира се, че не. Но искам да си максимално близо до истината. Да кажем, някъде от порядъка на двеста километра.
— Става — каза Роджърс.
— Кодирано? — запита Травис.
— Разбира се.
— Имаш ли код, който могат да пробият от дванайсет до петнайсет часа?
Роджърс кимна.
— Подготвили сме им нещо интересно. Изглежда дяволски сложно, но когато се заемеш с него, след известно време всичко изскача наяве. Вмъкнали сме един бъг в честотата на буквите и цифрите формиращи кода. Ония от другия край ще си помислят, че сме допуснали неволна грешка, но ще мине.
— Не искам да е много фасулско — предупреди Травис.
— О, не се тревожи, ще си заработят йените с кървав пот. Никога няма и да заподозрат, че са захапали въдица. Разиграхме им номера с армията и след ден-два цъфнаха ухилени до ушите, като ни прочетоха цяла лекция. Така и не разбраха, че са били прецакани.
— Добре — каза Травис. — Сипвайте им в канчетата. Искам да ги нахраните така, че през следващите четиридесет и осем часа да не усетят глад; до момента, в който разберат че пържолите са били марулени.
— Ще бъде неземно удоволствие — заяви Роджърс и се прехвърли на терминала за линията Бета.
Травис въздъхна. Захранването скоро щеше да започне, и той се надяваше, че ще успее да ги отклони от екипа си на мястото, достатъчно дълго, за да осигури на Рос време да се добере до диамантите първа.
5. Опасни сигнатури
Разбуди го мек шум от приглушени гласове.
— Колко несигурна е тази сигнатура?
— Дяволски несигурна. Ето го изображението от припикаването, отпреди девет дни, а още не сме намерили епицентъра му.