— Това облачна покривка ли е?
— Не, прекалено тъмна е за такова нещо. Това е изхвърляне на материя от сигнатурата.
— По дяволите.
Елиът отвори очи и видя зората да се разпуква под формата на тънка алена ивица на фона на синьочерно небе отвъд илюминаторите на пасажирския отсек. Часовникът му показваше 5 часа и 11 минути; беше пет сутринта, според времето в Сан Франсиско. Беше спал само два часа след разговора си със Сиймънс. Прозина се и погледна Ейми, сгушена сред купчина одеяла върху пода. Хъркаше шумни. Останалите кушетки бяха безлюдни.
Той отново чу тихи гласове, и погледна към компютъра. Дженсен и Ървинг се бяха втренчили в екрана и говореха приглушено.
— Опасна сигнатура. Имаме ли обработка на компютъра?
— Сега се обработва. Ще отнеме малко време. Зададох му да обработи с връщане пет години назад, също както и другите изригвания.
— Какво е това припикаване? — запита той.
— ПВОО са предварителни важни орбитални обиколки на спътника — обясни Дженсен. — Казват им припикавания, защото обикновено прибягваме до тях, когато вече сме я закъсали съвсем. Търсим тук при тази вулканична сигнатура — каза Дженсен, посочвайки точка върху екрана. — Не е много обещаваща.
— Какво е това вулканична сигнатура? — запита Елиът.
Показаха му носещите се на талази пушеци — тъмнозелени върху генерираните от компютъра цветове, които се изригваха от гърлото на Мукенко, един от действащите вулкани на веригата Вирунга.
— Мукенко изригва средно веднъж на всеки три години — каза Ървинг. — Последната ерупция беше през март, 1977, но по всичко изглежда така, сякаш набира сили за още едно пълно изригване следваща седмица или някъде там. Сега чакаме вероятностната оценка.
— Рос знае ли за това?
Те повдигнаха рамене.
— Знае, но не ми личи да се притеснява особено. Преди два часа получи от Хюстън последния геополитически развой в Заир, и отиде директно в товарния отсек. Оттогава не се е мяркала.
Елиът се запъти към слабо осветения товарен отсек на самолета. Отсекът нямаше изолация и студът беше пронизващ; камионите бяха покрити с тънък слой скреж; дъхът му започна да излиза със съскане от устата. Откри я седнала на една маса под едно светлинно петно. Беше с гръб към него, но когато я приближи, тя прекъсна работата си и се обърна.
— Мислех, че спиш — каза тя.
— Не ме свърта. Какво става?
— Просто проверявам запасите. Това е нашият авангарден технологичен модул — каза тя, вдигайки една малка раница. — Разработили сме една миниатюризирана екипировка за полеви експедиции; двайсет паунда оборудване съдържащо всичко, от което може да се нуждае човек в продължение на две седмици: храна, вода, дрехи, изобщо всичко.
— Дори и вода? — удиви се Елиът.
Водата тежеше доста; седем десети от теглото на човешкото тяло представляваше вода, също както и по-голямата част от храната; на това се дължеше факта, че дехидратираната храна беше толкова лека. Но водата беше далеч по-важна за човека, отколкото храната. Човек може да издържи седмици без храна, докато при някои случаи без вода умира само за няколко часа. А водата тежеше.
Рос се усмихна.
— Един среден човек се нуждае от четири до шест литра вода на ден, което представлява осем до тринадесет фунта тегло. При една двуседмична експедиция в пустинен регион би трябвало да осигурим двеста фунта вода за всеки член на експедицията. Но ние си имаме модула за рециклирана вода на НАСА, който пречиства всички секреции, включително и урината. И тежи само шест фунта. Така се справяме с проблема.
— Съвсем си е наред водата — добави тя, виждайки изражението му. — Нашата пречистена вода е по-чиста и от онази, която тече от крана в банята ти.
— Надявам се да си права. — Той вдигна чифт слънчеви очила с много особена форма. Бяха много тъмни и дебели, а над свързващото ги мостче имаше монтирана специална леща.
— Холографски очила за нощно виждане — каза Рос. — Използвана е тънкослойна дифракционна оптика. — Тя посочи едни устойчиви към вибрации обективи на камера с оптически системи компенсиращи движението, стробиращи инфрачервени прожектори, и миниатюрни изследователски лазери не по-големи от гума за моливи. Имаше и серия от малки триножници с високооборотни електродвигатели монтирани отгоре, и скоби да държат някакви допълнителни устройства, но тя не обясни същината им; ограничи се само с думите, че били „защитни средства“.
Елиът се насочи към масата в дъното, където видя шест автомата положени под осветлението. Той вдигна един; беше тежък, и блестеше от смазка. До тях лежаха купчини пълнители; автоматите бяха калашници произведени по лиценз в Чехословакия.