— Извини ме за момент — влезе в съседната стая и и прегърна топло един млад рус германец. Те се целунаха, разбъбриха се щастливо и изобщо създадоха впечатление на интимни приятели.
Това не се понрави на Елиът, но с известно утешение видя, че японците — всички облечени в еднакви черни костюми — също споделяха чувствата му. След като го забеляза, той се усмихна топло, за да придаде впечатление на одобрение от сцената пред тях.
Рос обаче още не се беше върнала при него и той настойчиво я запита:
— Кой беше този?
— Това е Рихтер — отвърна тя. — Най-брилятният тополог в западна Европа; неговата област са екстрааполациите в n-мерното пространство. Работите му са изключително елегантни. — Тя се усмихна. — Почти колкото моите.
— Но той работи за консорциума.
— Естествено. Нали е шваба.
— И ти разговаряш с него?
— Бях много щастлива от случая — отвърна тя. — Карл е фатално ограничен. Той може да работи единствено само с вече утвърдена информация. Взема установените условия и прави чудеса с тях в n-мерното пространство. Но не може да си представи абсолютно нищо новаторско. Имах един преподавател в Масачузетския технологичен институт, който беше същият като него. Обвързан от фактите, заложник на реалността. — Тя поклати глава.
— Пита ли те за Ейми?
— Естествено.
— А ти какво му каза?
— Казах му, че е болна и вероятно ще умре скоро.
— И той ти повярва?
— Да се надяваме. Ето го и Мънро.
Капитан Ммънро се появи в следващата стая в хаки и пура между зъбите. Беше висок, обветрен мъж с мустаци и меки тъмни наблюдателни очи, които не пропускаха нищо. Размени няколко приказки с японците и германците, върху които думите му имаха покрусяващ ефект. След малко Мънро влезе в тяхната стая широко усмихнат.
— Значи заминавате за Конго, доктор Рос.
— Ние заминаваме, капитан Мънро — каза тя.
— Изглежда всички заминават — засмя се той.
Последва бърза размяна на реплики, която на Елиът му прозвуча на китайски.
— Петдесет хиляди щатски долара в швейцарски франкове ин касо пункт и две десети от дохода за първата година с корекция при теглене.
Мънро поклати глава.
— Сто хиляди щатски долара в шевйцарски франкове и пункт и шест десети от дохода за първата година върху първичните депозити, некоригирано счетоводство, без сконтов процент.
— Сто хиляди щатски долара ин касо пункт и една десета от прихода за първата година върху всички депозити, с пълно дисконтиране от пункта на произход.
— Пункта на произход? По средата на шибаното Конго? Аз бих поискал три години от пункта на произход; ами ако ви заклещят нейде?
— След като искаш дебела гуша, рискуваш. Мобуту е по-голям тарикат от теб.
— Мобуту едва държи положението под контрол, а аз съм още жив защото не обичам рисковете — каза Мънро. — Сто хиляди щатски ддолара ин касо пункт и четири десети върху първичния депозит с дисконтиране от премията само. Или ще взема пункт и две десети от твоите.
— Щом не си падаш по хазарта, ще ти дам изкупуване с твърда лихва за двеста хиляди щатски долара.
Мънро поклати глава.
— Вие платихте повече от това за вашите права за изследване на минералните ресурси в Киншаса.
— В Киншаса цените на всичко са подложени на огромна инфлация, включително правата за изследване на минералните ресурси. А текущото ограничение на изследването е доста под хиляда.
— Щом казваш така.
Той се усмихна, и тръгна към другата стая, където го чакаха японците и германците.
— Не е необходимо да го научават — изрече бързо тя.
— О, аз съм сигурен, че те и така си го знаят — отвърна Мънро и влезе в другата стая.
— Копеле — изсъска тя подире му. Заговори бързо с приглушен глас в слушалката. — Не, не е съгласен… Не, не, няма да се хване… страшно много им трябва…
— Не мислиш ли, че много му качваш цената? — запита Елиът.
— Той е най-добрият — отвърна тя и продължи да шепне яростно в слушалката. В съседната стая Мънро с тъжно изражение клатеше глава, отхвърляйки офертата им. Елиът забеляза, че Рихтер беше зачервен до пръсване.
Мънро се върна при тях.
— Какво беше текущото ви проектно ограничение за изследвания?
— Под хиляда.