— Така казваш ти. Макар и да знаеш, че има руден интерсепт.
— Не зная да има руден интерсепт.
— Тогава сте последните глупаци да закопавате толкова много пари в джунглата на Конго — каза Мънро. — Не е ли така?
Карън Рос не отговори. Тя гледаше към орнаментирания таван на стаята.
— Тия дни Вирунга не е кварталната градинка — продължи Мънро. — Племената Кигани са се разбушували, а те са любители на човешко месце. Пигмеите и те вече забравиха, че ни обичат. Много вероятно е да ни почерпят по някоя стрела в гърба. Вулканите всеки миг могат да забълват лава. Жужат мухи цеце. Влачат се заразни води. Гъмжи от корумпирани служители. А вие сте се емнали тъкмо там, а? Може би е по-добре да отложите пътуването си докато нещата се уталожат.
Мънро бе формулирал съвсем точно тревогите на Питър Елиът и той не пропусна да го спомене.
— Ето един разумен човек — изрече Мънро с широка усмивка, която раздразни Карън.
— Изглежда, ние никога няма да се спогодим — каза тя.
— Това е очевидно — кимна Мънро.
Елиът изведнъж проумя, че пазарлъкът бе свършил. Той се изправи и протегна ръка на Мънро за довиждане, но миг преди това Мънро се обърна и се върна в съседната стая, където го чакаха нетърпеливо японците и германците.
— Нещата се оправят — каза Рос.
— Защо мислиш така? — запита Елиът. — Защото той счита, че ти е надвил, така ли?
— Не. Защото си мисли, че знаем повече от тях за разположението на мястото и имаме по-голям шанс от тях да попаднем на рудно находище, което ще се изплати.
В съседната стая японците и германците изведнъж се изправиха, и тръгнаха към изхода. На вратата Мънро се ръкува с германците и се поклони церемониално на японците.
— Предполагам, че си права — каза Елиът. — Той ги отпраща.
Рос обаче не се зарадва.
— Не могат да постъпят така — изрече озадачено тя. — Не могат просто така да се грабнат и да хукнат.
Елиът пак се смути.
— Нали ти искаше да ги разкара?
— Проклятие — изсъска тя. — Прецакаха ни. — Тя яростно зашепна в слушалката до Хюстън.
В главата на Елиът всичко вече се обърка окончателно. Дори и завръщането на Мънро със съобщението, че вечерята е сервирана, не успя да го изведе от това състояние.
Вечеряха по марокански стил, седнали на пода, с пръсти вместо с прибори. Първото ястие беше пай с гълъб, след което сервираха някаква яхния.
— Значи ти отпрати японците, а? — заопита Рос. — Каза им, че няма да им стане играта?
— О, не — отвърна Мънро. — Това би било крайно неучтиво. Казах им, че ще си помисля. И така и ще направя.
— Добре, тогава защо си тръгнаха?
Мънро сви рамене.
— Не е моя грижа. Предполагам, че по телефона са им съобщили нещо, което ги е накарало да променят плановете си.
Карън Рос погледна косо часовника, отбелязвайки си часа.
— Много хубава яхния — каза тя. Правеше всичко възможно да изглегжда сговорчива.
— Радвам се, че ви харесва. Това е таджин. Месо от камила.
Карън се задави. Питър Елиът с изненада установи, че апетитът му бе намалял значително.
— Значи си имате горила, професор Елиът? — обърна се към него Мънро.
— Откъде разбрахте?
— Японците ми казаха. Те са направо очаровани от нея. Не мога да разбера как, но направо ги е пощурила. Един млад мъж с горила, и една млада жена която търси…
— Промишлени диаманти — изрече Карън Рос.
— Аха, промишлени диаманти. — Той се обърна към Елиът. — Много си падам по откровените разговори. Диаманти, колко очарователно. — Начинът му на разговор подсказваше, че не е чул нищо важно до този момент.
— Трябва да ни заведеш дотам, Мънро — каза Карън.
— Светът е пълен с промишлени диаманти — продължи Мънро, сякаш не чул последните й думи. — Има ги в Африка, Индия, Русия, Бразилия, Канада, дори и в Америка, — Арканзас, Ню Йорк, Кентъки — където и да ги потърсите. А вие сте се вдигнали чак в Конго.
Очевидният въпрос увисна във въздуха.
— Търсим сини диаманти с борово покритие тип IIв — каза Карън Рос. — С полупроводникови свойства важни за приложенията на микроелектрониката.
Мънро подръпна мустаците си.
— Сини диаманти — повтори той, кимайки. — Има логика.
Рос се съгласи с думите му.
— Не можете ли да си ги изработвате? — запита Мънро.
— Не. Вече са правени опити. Съществува такъв процес за нанасяне на покритие с бор, но е прекалено ненадежден. Аммериканците веднъж пробваха, също и японците. И едните и другите се отказаха. Оказа се безнадеждна работа.