— Така че ви трябва естествен източник.
— Точно така. Искам да се доберем там колкото е възможно по-скоро — изрече с равен глас Карън без да отделя очи от него.
— Сигурен съм, че искате — отвърна той. — За нашата доктор Рос не съществува нищо друго, освен бизнеса, а? — Той прекоси стаята и се облегна върху една от арките, вглежадйки се в тъмната танжерсак нощ. — Изобщо не съм учуден — заяви той. — Всъщност…
Още с първите куршуми на откоса Мънро се хвърли на пода търсейки прикритие; стъклените съдове върху масата се пръснаха на хиляди късчета, едно от момичетата му изпищя, Рос и Елиът плонжираха върху мраморния под, а куршумите свиреха наоколо им, забивайки се в мазилката и ронейки прах върху им. Грохотът трая тридесет секунди, след което секна така внезапно, както и беше започнал.
След като всичко свърши, те колебливо се изправиха на крака, втренчени един в друг.
— Консорциумът плаща за забавленията — ухили се Мънро. — Много си падам по такива авери.
Рос изтръска праха от дрехите си.
— Пет пункта и две десети при първите двеста хиляди, без удръжки, в швейцарски франкове, с корекция.
— Пет и седем десети и съм Ваш.
— Пет и седем десети. Готово.
Мънро стисна ръце, после обяви, че ще му трябват няколко минути да си опакова багажа преди да потеглят за Найроби.
— Просто така? — запита Рос. Тя изведнъж беше придобила загрижен вид, и отново погледна часовника си.
— Какъв ти е проблемът? — запита Мънро.
— Автомати Калашников чешко производство — каза тя. — В склада ти.
Мънро дори и не мигна.
— По-добре да си ги вземем — каза той. — Консорциумът без съмнение си има нещо подобно в дисагите, така че през следващите няколко часа ще имаме много работа.
Той още не бе заършил изречението си когато в далечината се разнесоха полицейски сирени.
— Ще слезем по задната стълба — реши Мънро.
След един час вече бяха във въздуха с курс към Найроби.
ДЕН 4: НАЙРОБИ
16 юни, 1979 година
1. График за програмата на екипа
Полетът от Танжер до Найроби през Африка беше по-дълъг отколкото от Ню Йорк до Лондон — 3 600 мли, или осем часа. Рос прекара цялото време на компютъра, изчислявайки „вероятностните линии на хиперпространството“ както ги нарече тя.
— Това са всичките ни графици — каза Рос. — Можем да ги анализираме за продължителност и наличие на фактори за забавяне.
Под екрана на компютъра се намираше специален часовник, по който непрестанно се движеха цифри.
— Какво означава това? — запита Елиът.
— Компютърът подбира най-бързия маршрут. Виждаш, че току-що определи график, който ще ни изведе на мястото след шест дни осем часа и петдесет и една минути. А сега се опитва да подобри времето.
Елиът се усмихна. Представата, че един компютър може да предскаже с точност до минутата кога ще стигнат до мястото в Конго му се струваше налудничава. Рос обаче беше повече от сериозна.
Докато гледаха, компютърният часовник се промени на 5 дни 22 часа и 24 минути.
— А, това вече е по-добре — кимна Рос. — Но може още да се подобри. — Тя натисна друг клавиш и линиите се раздвижиха, разтягайки се като гумени над африканския континент. — Това е маршрутът на консорциума — каза тя, — базиращ се на предположенията ни за експедицията им. Съставът им е доста голям — най-малко тридесет човека, ако не и повече, всичко пълен комплект. Но не знаят точното местоположение на града; поне така считаме. Обаче имат значителна преднина, най-малко дванайсет часа, защото хората им вече са строени до самолета им в Найроби.
Часовникът показа пълното изтекло време: 5 дни 9 часа и 19 минути. Тя после натисна бутон с надпис ДАТА и цифрите се промениха на 06 21 79 0814.
— Според тия данни, консорциумът ще стигне мястото в Конго малко след осем часа сутринта на 21 юни.
Компютърът работеше тихо; линиите продължаваха да се разтягат и свиват, и часовникът отчете нова дата: 06 21 79 1224.
— Е, — произнесе тя, — ето ни нас. При най-добрия разовй на нещата и за нас и за тях консорциумът ще ни изпревари с четири часа, след четири дни.
Мънро мина покрай тях захапал саднвич.
— По-добре избери друг маршрут — посъветва я той. — Или давай направо.