За капак на всичко не можеше да се свърже с Хюстън; компютърът отказваше да установи връзка със спътника. Цели петнадесет минути се блъска с портативния предавател, като усилваше мощността му и сменяше кодовете на скрамблиране, докато накрая разбра, че някой забива по електронен път предавателя й.
За пръв през живота си на Карън Рос й се дорева.
— Спокойно, само спокойно — изрече Мънро, издърпвайки ръката й от клавиатурата. — Всяко нещо по реда си, няма смисъл да хабим излишно нерви.
Рос бе натискала клавишите като в някакъв кошмарен сън, без да разбира какво прави.
Мънро беше наясно, че ситуацията с Елиът и Рос се влошаваше. Беше ставал свидетел на такива неща и в предишни експедиции, особено когато в състава им имаше включени учени и технически персонал. Учените прекарваха по цели дни затворени в лабораториите си, където условията бяха под пълен контрол. И рано или късно свикваха с мисълта, че и светът зад стените на лабораториите им беше регулиран като техния. И макар да бяха теоретически подготвени, шокът от откритието, че природният свят следваше собствените си закони и беше напълно безразличен към тях, представляваше жесток психически удар. Мънро улавяше безпогрешно признаците му.
— Но самолетът ни определено не е боен, как могат тогава да ни обстрелват?
Мънро само я изгледа. В конгоанската гражданска война всички страни участнички сваляха всичко, което се движеше в небето.
— Случват се и такива неща — каза той.
— Ами смущенията? Тия копелета не разполагат с такива мощности, че да ни забиват. Нещо не ни дава да се свържем със спътника-ретранслатор. Но за да го направят, значи разполагат със собствен спътник някъде и … — тя не завърши; лицето й се помрачи.
— Да не би да очакваш консорциумът да стои със скръстени ръце? — запита я Мънро. — Цялата работа е там, можеш ли да го преодолееш? Разполагаш ли с контрамерки?
— Разбира се, че разполагам с контрамерки — заяви Рос. — Мога да кодирам внезапно изменение на честотата, мога да предавам и оптически с носеща честота в инфрачервения диапазон, мога да се свържа с наземен кабел, но не мога да направя нищо в оставащите ни няколко минути, а информацията ни трябва сега. Планът ни хвръкна.
— Всяко нещо по реда си — повтори спокойно Мънро. Виждаше я колко е напрегната и знаеше, че в момента не е в състояние да разсъждава ясно. Знаеше също така, че не може да я замести; следователно трябваше пак да я успокоява.
По негово мнение експедицията на ТСЗР беше вече приключила; те не бяха в състояние да изпреварят консорциума. Той обаче нямаше никакво намерение да се предава; беше водил достатъчен брой експедиции и знаеше, че нещата се променят всеки миг.
— Пак ще успеем да наваксаме изгубеното време — каза той.
— Да го наваксаме ли? Как?
Той каза първото нещо, дошло му на ум:
— Ще поемем откъм Драгора северно. Реката е много бърза, няма да има никакви проблеми.
— Рагора е много опасна.
— Първо трябва да се уверим в това — отвърна той, макар и да знаеше, че тя има право. Рагора беше прекалено опасна, особено през юни. Но въпреки това гласът му си остана все така спокоен. — Да кажа ли и на останалите? — запита накрая той.
— Да — отвърна тя. В далечината се разнесе грохота на поредната експлодирала ракета. — Да се измъкваме оттук.
Мънро бързо се придвижи до опашката на фокера.
— Предупреди хората — заповяда той на Кахега.
— Да, шефе — отвърна Кахега. Той пусна една бутилка уиски и всички отпиха по дълбока глътка.
— Какво, по дяволите, правят? — възкликна Елиът.
— Хората се приготвят — обясни Мънро.
— Приготвят за какво? — запита зашеметеният Елиът.
В този момент Рос се върна с мрачно изражение.
— Оттук нататък продължаваме пеша — каза тя.
Елиът потресен погледна през илюминатора.
— Къде е летището?
— Няма летище — отвърна Рос.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че няма летище.
— Самолетът няма ли да кацне долу на някоя поляна? — запита вече съвсем обърканият Елиът.
— Не — заяви Рос. — Самолетът изобщо няма да каца.
— Но тогава как ще слезем? — възкликна той, но още преди да завърши въпроса стомахът му се сви, защото знаеше отговора.
— Ейми ще е наред — заяви жизнерадостно Мънро, пристягайки плътно ремъците върху гърдите на Елиът. — Бих й една порция от вашия транквилизатор Торален и тя ще мирува. Няма проблеми, ще я държа здраво.