Рос с облекчение видя дребното екранче да излъчва многоцветно изображение, картата на местоположението в момента в Конго. Думите излизаха в съкратен вид, така нареченият компресиран език, създаден за екраните с малки размери. ПРОВ МСТН ВРМ — ПЛОЖН; МЛЯ ПОТВРД МСТН ВРМ 18::04 Ч 6/17/79. Тя потвърди, че действително беше четири минути след шест вечерта на същото място. Наложената незабавно координатна мрежа създаде шифрована схема при съпостяването на тяхното местно време и месторазположение с това създадено от компютъра в Хюстън преди заминаването им.
Рос чакаше само лоши вести. Според представите й те бяха изостанали някъде към седемдесет и няколко часа спрямо планирания график, и някъде двайсет и няколко часа след този на консорциума.
Според първоначалния им план трябваше да скочат на склоновете на Мукенко в два часа следобед на 17 юни, като се доберат до Зиндж приблизително тридесет и шест часа по-късно, по обяд на 19 юни. И това щеше да им осигури преднина от два дни пред консорциума.
Ракетната атака обаче ги бе принудила да скочат на осемдесет мили южно от планирания район. Теренът на джунглата пред тях беше най-разнообразен; реките щяха им помогнат донякъде, но въпреки това им трябваха най-малко три дни, за да преодолеят тези осемдесет мили.
Това означаваше, че те вече не можеха да се надяват на победа в състезанието с консорциума. Вместо двете денонощия преднина, в най-добрия случай можеха да разчитат на изоставане само от двайсет и четири часа.
За нейна изненада на екрана се появи ПРОВ МСТ — ВРМ: –09:04 Ч БРВ. Изоставаха само девет часа от предварителния график.
— Какво означава това? — запита Мънро приведен над екранчето.
Имаше само едно възможно обяснение.
— Нещо е забавило консорциума — каза Рос.
ЕВРО /ЯПНСК КНСРЦУМ ЮРДЧС ПРОБЛМ ГОМА ЛЕТИЩ ЗАИР ТЕХЕН САМЛТ НАМЕР РАДИОАКТИВНО ВЩСТВ ВНИМ ЗА ТЯХ.
— На Травис му е излязла душицата в Хюстън — произнесе Рос. Тя добре си представяше какво им е струвало на ТСЗР да скроят такъв номер на консорциума в провинциалното летище в Гома. — Но това означава, че още сме в състояние да го направим, успеем ли да наваксаме тези девет часа.
— Ще ги наваксаме — заяви Мънро.
Лагерът в Морути блестеше под светлината на залязващото екваториално слънце подобно на шепа блестящи диаманти: сребърната чиния на антената, и петте сребристи палатки, всички отразяваха яростното слънце. Питър Елиът седеше на върха на хълма с Ейми и гледаше разпрострялата се пред тях тропическа гора. С падането на нощта изплаваха и първите лениви ивици мъгла; със сгъстяването на мрака водните пари започнаха да кондензират в рязко охлаждащия се въздух; гората бавно се забулваше с гъста и тъмна мъгла.
ДЕН 6: ЛИКО
18 ЮНИ, 1979
1. Тропическа гора
На следващата сутрин навлязоха в просмукания с влага безкраен мрак на конгоанската тропическа гора.
Мънро отбеляза завръщането на старото чувство на потиснатост и клаустрофобия, примесено с някаква странна, смазваща преумора. Като конгоански наемник през шейсетте той бе избягвал джунглата всеки път, когато беше възможно. Повечето военни сблъсъци се бяха случвали на открити пространства — в белгийските колониални градове, покрай бреговете на реките, по прашните глинести пътища. Никой не искаше да воюва в джунглата; наемниците я ненавиждаха, а суеверните симба се бояха от нея. При всяко настъпление на наемниците въстаниците често бягаха в джунглата, но никога не се отдалечаваха много, и войниците на Мънро никога не ги преследваха. Просто ги изчакваха да се върнат на откритото пространство.
Дори и през шейсетте джунглата си оставаше терра инкогнита, непозната земя, способна да държи на дистанция технологията на механизираната война. И съвсем разумно, помисли си Мънро. На войниците просто не им беше тук мястото. Не изпитваше никаква наслада от завръщането си.
Елиът, който до този момент не беше стъпвал в тропическа гора, беше като омагьосан от гледката. Джунглата съвсем не приличаше на предварителните му представи за нея. Размерите й го свариха абсолютно неподготвен — гигантските дървета се извисяваха чак до небето, със стебла големи колкото къща, и чудовищни покрити с мъх корени. Пространството под короните на дърветата напомняше на вътрешността на катедрала: слънцето отсъстваше напълно и той не можеше да нагласи блендата на фотоапарата си.