— Господи — възкликна един техник.
— Завърти на сто и осемдесет градуса — заповяда Рос. — Разрешителна способност шест-шест.
Камерата се завъртя към джунглата, показвайки отново лагера при завъртането. Всички се втренчиха в джунглата. Нямаше и следа от живот.
— Насочи надолу. Реверсиран обзор.
Камерата се наклони към земята; сребърната чиния на портативната антена и черният корпус на предавателя изпълниха екраните. Наблизо лежеше проснат по гръб още един мъртвец, от геолозите.
— Господи, та това е Роджър…
— Дай увеличение и застопори — заповяда Рос. Гласът й върху лентата звучеше студен, почти лишен от емоция.
Камерата закова върху лицето на мъртвеца и даде увеличение. Гротескната гледка на строшения му череп и процеждащата се от очите кръв изпълниха екраните. Устата бе зяпнала към небето.
— Кой е направил това?
В този момент нечия сянка падна върху лицето на мъртвия. Рос се хвърли напред, сграбчи джойстика и едновременно с това натисна увеличението. Изображението рязко се уголеми; сега вече видяха очертанията на сянката. Беше човек. И се движеше.
— Там има някой! Някой е още жив!
— Куца. Изглежда ранен.
Рос се втренчи в екрана. На нея не й приличаше на куцащ мъж; нещо не беше наред, но не можеше да определи точно какво…
— Ще премине точно пред камерата — каза тя. Просто не се надяваше, че това ще се случи. — Какви са тия статични аудиосмущения?
Всички чуваха странен звук, наподобяващ съскане или въздишка.
— Това не са статични изпразвания, от предаването е.
— Изчистете го — каза Рос. Техниците натиснаха няколко бутона, променяйки носещите аудиочестоти, но звукът си оставаше все така особен и загадъчен. И в този миг сянката се раздвижи и мъжът пристъпи пред обектива на камерата.
— Диоптър — заповяда тя, но беше прекалено късно. Лицето вече бе изплавало прекалено близо до обектива. Беше невъзможно да се фокусира без диоптър. Видяха някаква размазано, тъмно очертание, нищо повече. Преди да успеят да включат диоптъра, то изчезна.
— Да не беше местен жител?
— Този регион на Конго е необитаем — каза Рос.
— Нещо го обитава.
— Панорамно изображение — каза Рос. — Дано да го хванем още веднъж.
Камерата продължи да се върти. Рос сякаш я виждаше щръкнала върху триножника си в джунглата, моторът й жужи докато обективът се върти около оста. Изведнъж изображението рязко се разлюля и се завъртя на деветдесет градуса.
— Той събори камерата!
— По дяволите!
Видеоизображението рязко се влоши.
— Разрешителна способност!
За миг мярнаха нечие едро лице и една тъмна ръка която строши сребърната чиния на антената. Изображението върху екрана се сви до точка и изчезна.
2. Интерферентентна сигнатура
През юни 1979 година ТСЗР изпрати експедиции да изследват урановите залежи в Боливия, медните находища в Пакистан, използването на селскостопанските земи в Кашмир, напредването на ледниците в Исландия, дървесния потенциал в Малайзия, и диамантените залежи в Конго. Това не беше нещо необичайно за ТСЗР; обикновено всеки момент имаха от пет до осем групи пръснати по целия свят
Тъй като екипите им често работеха в опасни или политически нестабилни региони, те следяха с голямо внимание за появата на първите признаци за „интерферентни сигнатури“. (В строгата научна терминология „сигнатура“ е характерна поява на обект или геологическа характеристика върху фотография или видеоизображение.) По-голямата част от интерферентните сигнатури бяха политически. През 1977 година ТСЗР беше евакуирала по въздуха екип от Борнео по време на местно комунистическо въстание, и отново от Нигерия през 1978 година по време на поредния военен преврат. Понякога сигнатурите бяха геологически; бяха изтеглили екип от Гватемала през 1976 след местното земетресение.
По думите на Р. Б. Травис, измъкнат от леглото си в ранните часове на 13 юни 1979 година, видеозаписите от Конго бяха „най-лошата интерферентна сигнатура досега“, но проблемът си оставаше действително съвсем мистериозен. Всичко, което знаеха, беше че лагерът е бил разрушен само за някакви си шест минути, или времето между дистанционното задействане от Хюстън и приемането в Конго. Бързината, с която бе сторено това, беше ужасяваща. Първите заповеди на Травис бяха да се разбере „какво, по дяволите, се е случило там“.