Защото никой вече не се съмняваше, че действително е извършено убийство. Разказът на Обердорфер бе първата брънка от веригата доказателства. А завръщането на покрития с кръв кон на Хенри бе крайната. Междинните звена бяха лесно свързани отчасти от обясненията на водача, отчасти от предположения.
Никой не помисли и за миг дори каква може да е била подбудата. Сметнаха, че причината е разпрата с Къхуун, поради която Морис е намразил цялото семейство на Пойндекстър.
Това бяха неоснователни размишления, но тези, които търсят убиец, не разсъждават. Те мислят само как да го унищожат.
С тези мисли те се разделиха с намерение следната сутрин да тръгнат отново по следите на двамата изчезнали младежи, докато намерят единия или двамата — мъртви или живи.
Групата на Спенглър остана на мястото, избрано от майора за лагер.
Тя се състоеше от десетина души. Смятаха, че повече не са необходими. По тези места не можеха да се очакват команчи, а нямаше друга опасност, която изискваше присъствие на повече хора. Двама-трима бяха достатъчни за целта.
Но останаха десетина — едни от любопитство, други — за компания. Бяха предимно млади хора, синове на плантатори. Остана и Къхуун. Той бе мълчаливо признат за ръководител на групата, макар всички да чувствуваха, че Спенглър като водач е човекът, комуто трябва да се подчиняват.
Вместо да си легнат, след като изпратиха войниците, те се събраха около буйния огън на полянката сред храсталака.
Не им липсваше нито храна, нито напитки. Мнозина от заминалите с майора оставиха еднодневките и манерките си, които не им бяха нужни. Имаха достатъчно алкохол за през цялата нощ, дори ако пият непрекъснато.
При все това и въпреки огъня, който пращеше весело, те не бяха в добро настроение. Всички до един седяха като замаяни. Не можеха да се наслаждават на едно от най-големите удоволствия на земята.
Може би ще почнете да ми разправяте за тихата радост на домашното огнище. Понякога съм бил в прерията и съм копнеел да се върна в къщи. Но сега, когато ги сравнявам спокойно, не мога да не възкликна:
— Дайте ми лагерния огън и пет-шест другари, с които съм на лов. Върнете ми само това и вземете богатството и почестите, които съм спечелил.
Мрачното настроение на групата беше лесно обяснимо. Те още не можеха да изгонят от съзнанието си призрачното видение. Все още се намираха под влиянието на неопределим ужас. Опитваха се да го обяснят по най-различни начини и дори от време на време се смееха неестествено. Но не можеха да забравят кошмара, нито да се задоволят с някое от обясненията.
Същото настроение бе обзело и водача Спенглър, и ръководителя Къхуун. Последният изглеждаше засегнат повече от всички други. Той седеше със свъсени вежди под сянката на дърветата, по-далечко от огъня и откакто драгуните си отидоха, не отрони нито дума. Явно бе, че не желае да се присъедини към хората, които се приличаха край огъня, че страни, сякаш иска да избегне погледите им. В очите му все още имаше нещо диво, а по лицето — признаци на страх.
— Слушай, Кеш Къхуун! — извика един от по-младите участници в групата, който се бе разбъбрал под влияние на алкохола. — Ела при нас, драги, да пийнеш. Съчувствуваме ти и ще направим всичко възможно да получиш възмездие. Човек не трябва да унива толкова лесно. Ела тук и се усмихни на „мононгахелата“. Много ще ти помогне, вярвай!
Дали защото хареса това тълкуване на своето усамотяване, забелязано вече от другите, или защото почувствува изведнъж нужда от компания, Къхуун прие поканата, приближи се до огъня и седна при развеселените младежи. Преди да седне, той вдигна предложеното му шише. От този миг видът му като по чудо се промени. Мрачното настроение изчезна и той започна да се весели толкова шумно, че мнозина от присъствуващите се изненадаха. Държането му беше недопустимо за човек, чийто братовчед е бил вероятно убит същата сутрин.
Макар че седна като поканен гост, Къхуун скоро стана домакин. След като всички изпразниха шишетата си, той им предложи отново алкохол, който нямаше свършване. От голямата чанта на седлото му излизаха манерка след манерка, оставени от приятели, които си бяха отишли с майора.
Всички се отзоваха на поканата на ръководителя; окуражени от неговия пример, младите плантатори край огъня започнаха да пеят, да танцуват, да крещят и дори да се търкалят, докато най-после алкохолът ги унесе в сън. Те се отпуснаха изтощени на тревата и заспаха. Някои заспиваха може би за пръв път пияни.
Бившият офицер от доброволческия полк си легна последен.