Но ако сте запознат с характерните особености в лицата на испано-мексиканците, ще се убедите, че ездачът от тексаските гори може в края на краищата да е и жена.
А ако го разгледате отблизо, ще се уверите, че е така. Това личи от малките ръце, които държат поводите, от малките крака в стремената, от изящните и закръглени очертания на фигурата, които личат и под грубото capane, и най-после от гъстата коса, която се спуска на блестящи вълни под сомбрерото.
Като забележите всичко това, ще се убедите, че виждате жена. Да, виждате доня Исидора Коварубио де лос Лянос. Поразени сте от необикновения й костюм, а още повече от начина, по който язди, нали? Не сте свикнали с мексиканските обичаи, затова и дрехите, и начинът на язденето могат да ви се сторят неподходящи, дори неприлични за жена.
Но на доня Исидора и през ум не й минава, че в облеклото и държането й има нещо странно. Тя чисто и просто следва обичая, установен в страната, в която живее. Нито в едното, нито в другото има нещо необикновено. Доня Исидора е млада, но все пак е жена. Тя е на двадесет — двадесет и една година. Като знаем, че тя живее под слънцето на южното небе, не е нужно да споменем, че отдавна е минало времето, когато е била девойче. Но хубостта й е още съвсем свежа. Тя е толкова красива, колкото е била на петнадесет години. Може би дори още по-красива. Не смятайте, че тъмният мъх над устните нарушава женствеността й. Напротив, той я прави като че по-привлекателна. Вам, свикнали със светлорусите саксонки, това може да се стори на пръв поглед като недостатък. Но не бързайте с преценката си, преди да погледнете още веднъж. Вярвайте, че при втория поглед ще промените мнението си. Безразличието ви ще изчезне при третия, а при четвъртия ще се превърне във възхищение.
Продължавайте наблюденията си и най-после ще се убедите, че една млада, хубава брюнетка с мъх над устната си е най-прелестната гледка, която благосклонната природа е създала за очите на мъжа.
Тази гледка е въплътена в Исидора Коварубио де лос Лянос. Ако в лицето й има нещо неженствено, то не е мъхът над горната устна, макар че той подсилва суровото изражение, което се забелязва, когато белите й зъби блеснат под неговата сянка. И тогава дори тя е красива, красива като тигрица, която буди повече страх, отколкото обич.
От лицето й личи, че тя има качества, с каквито жената е рядко надарена. По него са изписани твърдост, решителност, смелост, която граничи понякога с безразсъдно безстрашие. В това изящно нежно лице няма ни следа от малодушие и страх. Червенината, която напира под матовата кожа на бузите, няма да изчезне дори при смъртна опасност.
Тя язди сред дърветата, които растат край Леона. Недалеч е асиендата на чичо й дон Силвио Мартинес, отгдето е тръгнала преди малко. Тя седи уверено на седлото. Буйният кон играе под нея, но не се безпокойте за младата ездачка. Тя знае как да го обуздае.
От седлото виси леко ласо, подходящо за женска ръка. То е грижливо навито, достатъчно доказателство, че тя знае как да си служи с него. Така е наистина — Исидора може да хвърля ласото с умението на опитен ловец на мустанги. Това е едно от качествата, с които тя се гордее.
Доня Исидора не язди по пътя край реката, а по една пътека, която започва от асиендата на чичо й и се слива с пътя близо до върха на едно възвишение по течението на Леона. Конят й е запъхтян. Мексиканката достига гребена на височината, по която минава пътят. Ездачката спира, но не защото иска конят й да почине, а защото е стигнала мястото, за което е тръгнала.
От едната страна на пътя се простира открито място, голямо два-три акра. То е покрито с трева, без никакви дървета. Заобиколено е от лес, различен от гората, отгдето тя току-що излезе. Лесът е от бодливи растения, между които се провират три пътеки. Тяхното начало едва личи, когато човек застане на полянката.
Девойката е спряла сред тази поляна и гали коня си по врата, за да го успокои. Това не е необходимо. Изкачването на стръмнината го е успокоило вече. Нему не му се ще да продължава.