На Морис и през ум не мина да се покатери на някое дърво. Объркан от изненада, той просто не можеше да мисли.
И без да мисли, се втурна несъзнателно към потока и се намери до кръста във вода. Ако бе размислил, щеше да се сети, че това няма да му помогне. Ягуарът не само се катери като котка, а умее и да плува леко като видра. Той е толкова опасен във водата, колкото и на суша.
Но Морис не се сети. През съзнанието му мина само неясната мисъл, че малкият вир, в който бе нагазил, едва ли ще го защити. Той се увери в това, когато ягуарът достигна до брега и се сниши с намерение да скочи на него.
Отчаян, Морис се приготви да посрещне нападението на свирепото животно. Но нямаше нищо — нито нож, нито револвер, за да го отблъсне. Нито дори патерицата. Борба с голи ръце щеше да завърши с гибелта му.
Той извика, когато жълтеникавото животно понечи да скочи.
Подобен крясък издаде и ягуарът. Нещо му попречи и вместо да връхлети на жертвата си, той се строполи като мъртъв във водата.
Като отзвук на този вик от гората се чу друг, непосредствено след отсечен пушечен изстрел.
Из храстите излетя огромно куче и със скок се гмурна във вира, където бе потънал ягуарът. Един великан се приближи бързо към брега, последван от друг, по-дребен човек, който радостно подвикваше.
Това, което виждаше и чуваше, бе за ранения видение, а не действителност. Това бяха последните мисли, които минаха през ума му. Дълго измъчваното му съзнание го напусна. Той се опита да удуши верния приятел, който плуваше и се умилкваше около него, и започна да се бори със здравите ръце, които го вдигнаха и изнесоха в приятелска прегръдка на брега. Съзнанието на Морис напусна действителността и потъна в ужасно бълнуване.
Глава LIV
НОСИЛКА В ПРЕРИЯТА
Приятелските ръце, обгърнали Морис Джерълд, принадлежаха на Зеб Стамп.
Следвайки указанията от картичката, старият ловец се отправи с най-голяма бързина към посоченото място.
За щастие той бе на един изстрел разстояние точно в опасния миг, когато ягуарът се готвеше да скочи. При все че прониза сърцето му, куршумът не попречи на свирепото животно да направи последния скок в живота си.
Но за това се сетиха по-късно. Тогава нямаше време.
Като се втурна във водата, за да се увери, че изстрелът му е улучил, ловецът бе нападнат, но не от ноктите на ягуара, а от човека, когото бе спасил от тях.
За щастие на Зеб, ловецът на мустанги бе оставил ножа си на сушата; но едва що не го удуши. И само след като хвърли пушката и напрегна всичките Си сили, великанът успя да отбие неочакваното нападение.
Последва борба. Най-после Зеб сграбчи младия ирландец с големите си ръце и го занесе на брега.
Но не се свърши само с това. Щом се освободи от прегръдките му, Морис се спусна към ореховото дърво така бързо, като че раненият му крак не го затрудняваше вече.
Ловецът предугади намерението му. Нали беше повече от шест фута висок? Той видя оставения на наметалото окървавен нож. Към него се бе отправил ловецът на мустанги.
Зеб се втурна след обезумелия Морис, сграбчи го в мечешките си прегръдки и го задържа.
— Бързай, Фелим! — извика той. — Скрий ножа! Господарят ти е загубил разума си. От треската трябва да е. Почна да буйствува.
Фелим се подчини веднага, покатери се на дървото и взе ножа.
Но борбата не свърши и с това. Изпадналият в делириум човек започна да се бие със спасителя си, като крещеше, заплашваше и въртеше очи, блеснали в дива сатанинска светлина.
Тази безумна борба продължи цели десет минути.
Най-после той се отпусна изтощен на земята. Тялото му се сви няколко пъти в гърчове, придружени от въздишки, които се откъсваха сякаш от дъното на гърдите му; след това остана неподвижен, като че го бе напуснала и последната искра живот.
Като помисли, че господарят му е умрял, ирландецът започна жално да вие.
— Стига си ревал, проклетнико! — извика Зеб. — Твоите викове ще накарат душата му да избяга от тялото. Колкото си умрял ти, толкова е умрял и той. Припадна само. Нищо му няма, ако съдим по това, как ме нареди. Да — продължи той, като се наведе и огледа Морис; — Не виждам никъде рана. Няма нищо опасно. Коляното е отекло доста, но костта не е счупена. Иначе нямаше да може да стои на краката си. А пък драскотините не са страшни. От какво ли са? Не ще да са от ягуара. Трябва да са от нокти на див котарак. Охо, сега забелязвам. Имало е битка още преди да дойде петнистия звяр. Нападали са го койоти. Кому ще дойде на ум, че тия страхливи животни ще нападнат човек? А правят и това, ако им попадне някой сакат, дявол да ги вземе!