Глава LXXIII
ПРЕРИЙНИЯТ ОСТРОВ
Една от най-величествените гледки в животинското царство е стадо от сто, двеста или триста коня, които пасат в прерията; но тая гледка нито е нещо необикновено, нито интересно за човек от пограничните области на Тексас. По-необикновено за него би било да види кон да пасе самичък.
„Стадо мустанги“ би казал той в първия случай, но във втория би се позамислил. Самотен кон може да бъде или жребец, изгонен от неговата кавалада, или заблуден кон на някои пътници, които стануват в прерията.
Опитното око на човек от прерията лесно може да реши.
Ако конят пасе с юзда и седло, тогава няма никакво съмнение. Остава само въпросът, как е избягал от ездача.
Но ако ездачът е на гърба му и конят пасе, тогава няма място за въпроси — ясно е, че конникът е мързелив и дебелоглав и който не иска да слезе и остави животното да си похапне спокойно.
Ако обаче конникът вместо дебела глава въобще няма глава, тогава възникват хиляда въпроси, отговорите на които могат да не ви разкрият дори и частица от истината.
Такъв кон и такъв именно ездач бяха забелязани по прерията на югозападен Тексас в лято господне 185… Не съм сигурен в годината, но съвсем сигурен съм в десетилетието.
По-точно мога да говоря за мястото, макар че и тук трябва да ми се позволи известно отклонение. Това призрачно явление се показа пред очите на хората на различни места, в една област от двадесет мили прерия и гъсталак, прорязана от няколко северни притоци на Рио де Нуесес и няколко южни разклонения на река Леона.
Много хора, и то по различно време, видяха конника без глава. Първо го видяха хората, които бяха тръгнали да търсят Хенри Пойндекстър и неговия предполагаем убиец; второ, слугата на Морис — ловеца на мустанги; трето, Касий Къхуун при неговото среднощно изследване на гъсталака; четвърто, мнимите индианци в същата нощ и пето, Зеб Стамп на другата вечер.
Но имаше и други, които го видяха на други места и при различни обстоятелства — ловци, пастири и пътници. Те всички бяха еднакво ужасени и еднакво озадачени от видението.
„Конникът без глава“ стана предмет на разговор не само в поселището на Леона, но и в други, много по-отдалечени места. Славата му достигна до бреговете на Рио Гранде и бързо се разпространи към Сабина. Никой не се съмняваше в съществуването на конника без глава. Да се съмнява човек значи да пренебрегне виденото от двеста чифта очи, и то очи на хора, готови да подпишат клетвена декларация, че говорят истината. Това не можеше да се нарече измислица. Никой не отричаше фактите. Единственият въпрос беше как да се обясни това странно явление, което опровергава всички установени природни закони.
Поне десет различни теории се разпространяваха, някои малко или повече вероятни, а други малко или повече невероятни. Едни го наричаха „индианска хитрост“, други вярваха, че е чучело, а трети смятаха, че е истински конник, с глава, умело скрита под сарапето, на което има две дупки за очите, та, да може да гледа и направлява коня. Имаше и други, и то малко, които упорито поддържаха най-първата теория, че конникът без глава е самият дявол.
Имаше и много други предположения, които по един или друг начин се мъчеха да обяснят това неестествено явление. Някои си въобразяваха, че виждат главата или нещо като глава, наведена към гърдите и покрита със сарапето. Мнозина уверяваха, че са видели и главата в едната ръка на ездача, докато други отиваха още по-далече и твърдяха, че на тая глава имало шапка — черно, лъскаво, мексиканско сомбреро със златен кордон.
Имаше и други, още по-смели предположения, които се отнасяха не толкова до самото видение, колкото до връзката му с другото важно събитие на деня — убийството на младия Пойндекстър.
Повечето от хората вярваха, че между двете загадки има някаква връзка, макар че никой не можеше да я обясни. Онзи, който всички смятаха, че може да хвърли някаква светлина върху тайната, беше все още с помрачен разсъдък.
Измина цяла седмица в догадки и предположения, а през това време тайнственият ездач продължаваше да се появява по откритата равнина: ту галопира, ту язди бавно и спокойно, конят му ту е спрял и с блуждаещ поглед оглежда наоколо, ту, навел глава, бързо хрупа сочната трева грама, която по мое мнение прави пасбищата на югозападен Тексас най-добрите в света.
Изникнаха множество разкази около конника без глава, повечето от които бяха толкова невероятни, че не заслужават отбелязване. Но един достоверен случай трябва да бъде разказан, защото заема важно място в тази странна история.
Сред откритата прерия има горичка голяма около три-четири декара. Човек от прерията би я нарекъл „остров“ и наистина, ако погледнете към обширното зелено море, което заобикаля горичката, не можете да не забележите голямата прилика с остров. Туземците може да не забележат приликата. Понятието „остров“ е предадено от колонистите на техните наследници, които, макар и никога да не са виждали Великия океан, са запознати с това название.