Морис — ловецът на мустанги, трябва да умре. Ако не от собствената му ръка то от ръката на друг, стига да се намери в поселището подходящ човек за тая цел. А едва ли щеше да е трудно да си намери съучастник. Из обширните прерии на Тексас имаше много хора, готови да станат наемни убийци.
Уви! Няма кътче по земята, където златото да не може да подкупи стоманения нож на убиеца.
А Къхуун имаше злато, предостатъчно за такава цел. За нея именно той бе решен да отдели поне част от златото си.
Уединен в стаята си, той обмисляше плана за убийството на ловеца на мустанги.
Къхуун не възнамеряваше да извърши лично убийството. Неотдавнашното му поражение го караше да се страхува от повторна среща със същия противник, дори и да имаше възможност да го изненада. Той беше толкова уплашен, че не би се наел да извърши сам убийството. Къхуун се нуждаеше от съучастник — от чужда ръка, която да нанесе удара. Но къде да я намери?
За нещастие той познаваше или си въобразяваше, че познава тъкмо такъв човек, какъвто му трябва. В селото живееше някакъв мексиканец, също като Морис ловец на мустанги. Младият ирландец бе показал явно нежелание да общува с него.
Хората от този занаят имат обикновено лоша слава. Мнозинството са мексиканци и полуиндианци по рождение и възпитание при все че ловът на коне е доста често любим занаят и за французи, и за американци. Това са обикновено хора извън цивилизованото общество, често пъти извън законите; непрекъснатото преследване на диви коне и придружаващите го опасности са за тях успокоение на измъчените им съвести. Тези мъже твърде често са напаст за хората от поселищата, в които пребивават. Занимават се постоянно със свади и разврат. Опасно е да ги срещнете в прерията по време на лов. Не е рядко в Тексас такива групи от ловци на мустанги да образуват банди или да се преобличат като индианци, за да изнудват пътниците из прерията.
Касий Къхуун се сети именно за един от тия хора. Той си спомни, че няколко пъти го бе срещал в бара и по-точно вечерта, когато се състоя дуелът. Спомни си също, че мексиканецът беше един от ония, които го занесоха на носилка до дома му. И от заканите, които отправяше към противника му, Къхуун извади заключение, че той не е дружелюбно настроен към Морис.
По-късно бе научил, че като се изключи самият Къхуун, Морис нямаше по-голям враг от другия ловец на мустанги.
Всичко това накара бившия капитан да повика мексиканеца за съвещание. Двамата почнаха да се затварят често в стаята на ранения.
В това нямаше нищо, което да предизвика съмнения, но и да имаше, Къхуун нехаеше. Неговият посетител беше търговец на коне и рогат добитък. Може би уговаряха някаква сделка. Всеки би предположил това. Така мислеше отначало и самият мексиканец, тъй като при първата им среща разискваха само търговски въпроси. Лукавият Къхуун не беше вчерашен, за да открие намеренията си пред един непознат. Той сключи сделка за коне, изгодна за мексиканеца, напи го добре и хитро го подпита за отношението му към Морис.
При тази първа среща бившият офицер-доброволец се убеди, че може да разчита на този човек за всякаква услуга — дори за убийство.
Мексиканецът не скри дълбоката си омраза към младия ловец на мустанги. Той не каза точно каква бе причината за тази омраза, но от някои намеци, направени по време на разговора, Къхуун можа да се досети, че в основата на всичко стои някоя жена — причината на всички раздори между мъже от Троя до Тексас.
„Хубавата Елена“ в случая беше навярно някоя тъмнокоса донсела, която живее по Рио Гранде. Сигурно Морис, който посещаваше понякога тези места, бе спечелил нейното сърце. А това не се нравеше на нейния сънародник.
Мексиканецът не спомена името и, но докато Къхуун слушаше обясненията му, в него се породи надежда дано девойката, която пренебрегва госта му, да е спечелила сърцето на неговия противник.
Докато беше болен, бившият капитан се срещна няколко пъти с човека, чрез когото възнамеряваше да си отмъсти. Достатъчно, за да изработят план за действие.
Но дали планът беше готов или не, и какви бяха сатанинските намерения на съучастниците — това знаеха само двамата. Мнозина от хората наоколо забелязаха само, че Касий Къхуун и Мигел Диас — известен под прякора „Койота“, се срещаха често и по-почтените се учудваха на тази злополучна дружба.
Глава XXIV
НА АСОТЕАТА
Из плантациите в Тексас няма ленивци. Работният ден започва с пукването на зората. Звънецът или рогът, които призовават тъмнокожите пролетарии на работа, са едновременно сигнал и за белия господар да напусне удобното легло.