Какви ли са те?
От мига, когато странникът се спусна надолу, Къхуун не можеше вече да го следи. Шубраците отвъд реката скриха човека от погледа му.
— Какво ли търси?
След като си зададе за десети път все по-озадачен същия въпрос, Къхуун още повече се разтревожи от шума, който стигна до ушите му. Някой като че се гмурна в реката. Шумът беше неясен, но явно се дължеше на сблъскване на твърдо тяло с вода.
— Удар на весла — промърмори той. — Да, така е, дявол го взел! Добрал се е някак си до лодката и явно иска да мине в градината. Какво ли търси наистина?
За да открие това, бившият капитан не възнамеряваше да остане на покрива на къщата. Той реши да се промъкне тихо по стълбите, да събуди мъжете от семейството и някои от слугите, за да се опитат да уловят натрапника с умела засада.
Тъкмо щеше да тръгне, когато до ушите му достигна друг шум и го накара отново да се облегне на парапета и да се наведе към градината. Този шум не приличаше на удари от весла, нито идваше откъм реката. Беше от скърцане на врата или прозорец и идваше отдолу, точно под мястото, гдето стоеше Къхуун.
Той протегна врат и от това, което видя, лицето му побледня като луната, а кръвта се смръзна в жилите му.
Прозорецът, който се отвори, беше от спалнята на братовчедката му Луиза. Самата тя стоеше на стъпалата, които водеха към градината, и като че възнамеряваше да слезе там.
Облечена в широк бял пеньоар, на главата с бяла кърпа, Луиза приличаше на русалка.
Къхуун започна трескаво да мисли. Не можеше да не свърже появата на братовчедката си с човека, който бе прекосил реката.
А кой можеше да бъде този човек? Кой друг освен Морис — ловецът на мустанги?
Тайна среща! При това уговорена!
Не можеше да има съмнение, но дори и да имаше, то щеше скоро да се разкрие. Облечената в бяло фигура се плъзна безшумно по каменните стъпала тръгна по пясъчната пътека и изчезна в сянката на дърветата, гдето бе закотвена лодката.
Бившият капитан стоя известно време на асотеата като вкаменен, без да може да проговори или да мръдне. Едва когато бялото видение изчезна и откъм дърветата се дочу тих шепот, той реши да действува.
Къхуун се отказа от намерението си да събужда другите — поне засега. По-добре да бъде отначало единствен свидетел на падението на братовчедката си и тогава…
Всъщност той не беше в състояние да изработи някакъв определен план. Подтикван само от свиреп подтик, той бързо се втурна надолу и слезе в градината.
Щом стигна там, Къхуун се почувствува отмалял. Краката му се бяха разтреперани още докато слизаше по каменните стълби. Те все още трепереха, когато тръгна по пътеката и сви зад дърветата, отгдето стана невидим свидетел на срещата, която го порази.
Той чу клетвите им за взаимна любов, решението на ловеца на мустанги да отпътува при изгрев слънце, обещанието да се върне и откритието, което направи при това обещание.
С горчива мъка чу как Луиза го увещаваше да остане и защо накрая се съгласи да го пусне.
Видя възторжената прегръдка. Тя го накара да тропне нервно с крак, от което щурците се уплашиха и млъкнаха.
Защо не изскочи в този миг и не сложи край на тяхната среща? Защо не повали с един удар противника си в нозете на неговата любима? Защо не го стори още в началото — той не се нуждаеше вече от доказателства за позора на братовчедката си.
По-рано не би бил толкова търпелив. Какво го задържаше сега? Дали револверът, който блестеше под лунната светлина в кобура на противника му?
Може би! Както и да е, въпреки изкушението, нещо не само го възпря да отмъсти незабавно, но го накара точно когато бяха прегърнати — при тази подлудяваща гледка — да се оттегли бързо към къщи. Влюбените останаха сами, без да разберат, че са били наблюдавани.
Глава XXXIV
КАВАЛЕРСКА ПОВЕЛЯ
Къде отиде Касий Къхуун?
Сигурно не в спалнята си. Нима може да заспи човек, терзан от такава мъка?
Той отиде не в своята стая, а в спалнята на братовчеда си, младия Хенри Пойндекстър.
Къхуун влезе при него направо без дори да запали свещ. Нямаше и нужда. Лунните лъчи, които проникваха през решетките на прозорците, изпълваха стаята със светлина. Лесно можеше да се види простата мебелировка — мивка, тоалетна, един-два стола и легло със завеса против комари. Под тях младежът бе унесен в спокойния сън на невинните. Неговата красива глава почиваше отпусната на възглавницата, по която бяха разпръснати лъскавите му къдрави коси.
Когато Къхуун повдигна муселиновата завеса, лъчите на луната осветиха благородно мъжествено лице.