За пръв път Морис минаваше реката по такъв начин. Два пъти по-рано я бе прекосявал с лодката, която се връщаше след това на мястото си, теглена от една нежна ръка с ласото, подарено заедно с петнистия мустанг.
— Братко, не си справедлив към него! Вярвай ми, наистина си несправедлив! — започна да го увещава Луиза, след като Морис си отиде. — О, скъпи Хенри, да знаеш само колко е благороден. Той е толкова далеч от мисълта да ми навреди. Само преди малко ми разкри плана си да… да предотврати скандала… да ме ощастливи. Вярвай братко, той е джентълмен, а дори да не е… дори да е само обикновен човек, за какъвто го смятаме, не бих могла да постъпя другояче… Защото го обичам.
— Луиза, кажи ми истината! Говори с мене така, както би говорила на себе си! От това, което видях тази вечер, разбрах повече, отколкото от думите ти, че го обичаш. Злоупотребил ли е той с твоите чувства?
— Не! Не! Не, кълна ти се, че не е. Той е толкова благороден и дори ако аз. Хенри, невинен е! Ако изобщо има нещо, за което трябва да се съжалява, вината е само моя. О, братко, защо го оскърби?
— Оскърбих ли го?
— Да, Хенри, грубо, несправедливо.
— Ще го настигна да се извиня. Ако казваш истината, трябва непременно да го сторя. Тръгвам веднага. Знаеш, че аз го харесах от самото начало. Не можех да си представя, че е способен на подлости, а сега съм убеден, че не е. Да се приберем у дома! Иди най-добре да си легнеш, скъпа Лу. А аз ще тръгна ей сега към хотела, гдето се надявам да го заваря. Нс бих се успокоил, ако не поправя грешката си.
Хенри хвана нежно сестра си за ръка и я поведе бързо към къщи. Той изпитваше към нея съчувствие и нито капка гняв. Възнамеряваше да настигне след това младия ирландец, за ла се извини за обидата, която неволно му бе нанесъл.
Когато двамата изчезнаха в къщата, трета фигура, свита досега в шубрака, се изправи и ги последва по каменните стъпала. Това бе братовчед им Касий Къхуун.
Той имаше намерение да тръгне след ловеца на мустанги.
Глава XXXV
НЕУЧТИВИЯТ ДОМАКИН
— Малодушен глупак! Глупак съм и аз, че разчитах на него! Трябваше да предположа, че тя ще успее да омотае този хлапак и ще даде възможност на негодника да избяга. Можех да го застрелям иззад дървото — да го удавя като плъх. Без да се изложа на каквото и да е опасност — нито дори на укор. Вуйчо Удли щеше да ми благодари. Цялото поселище щеше да каже, че съм постъпил правилно. Братовчедка ми, една девойка, измамена от такова жалко нищожество — търговец на коне! Кой би ме осъдил? Какъв случай! Защо го пропуснах? Кога друг път ще ми се представи такава възможност?
Така мислеше бившият кавалерийски капитан, като вървеше на известно разстояние след братовчедите си, които се прибираха в асиендата.
— Чудя се — продължи да мърмори той, когато влезе в къщата — дали този дърдорко наистина има намерение да се извини на човека, който се подигра със сестра му? Ха! Ха! Ха! Смешно, ако не беше толкова трагично! Сигурно наистина е решил да го стори, иначе как да се обясни тази суматоха в конюшнята. Извежда коня си. Дявол да го вземе!
Вратата на конюшнята водеше, както е прието в мексиканските домове, към постлания с плочи двор.
Тя беше открехната и тъкмо когато Къхуун поглеждаше към нея, един човек отвори широко отвътре и се появи на прага. След себе си водеше оседлан кон.
Човекът носеше панамена шапка, а рамената му бяха загърнати с широко наметало.
Въпреки това Къхуун позна братовчед си Хенри и неговия тъмнокафяв кон.
— Глупак! Изпусна го! — изсъска злобно бившият капитан, когато младежът се приближи — Върни ми ножа и револвера! Те не са подходяща играчки за такива нежни пръсти като твоите. Защо не ги употреби? Обърка цялата работа.
— Вярно! — отговори спокойно младият плантатор. — Прав си! Обидих един благороден човек.
— Обидил благороден човек! Ха! Ха! Загубил си си ума! Бога ми! Полудял си!
— Лудост щеше да бъде, ако бях послушал съветите ти, Кеш! За щастие не стигнах дотам. А за това, което направих, заслужавам име по-лошо от глупак. Но, надявам се, че поради обстоятелствата ще бъда извинен. Във всеки случай възнамерявам да се опитам, без да губя нито минута.
— Къде отиваш?
— При Морис — ловеца но мустанги, за да му се извиня за моето лошо държане.
— Лошо държане! Ха! Ха! Ха! Шегуваш се.
— Не, не се шегувам. Ще се увериш, ако дойдеш е мене.
— Тогава още веднъж ще ти каже, че си луд. Не само че си луд, но си глупак по рождение.
— Не си много вежлив, Касий, макар че и аз сам държах преди малко такъв език и затова би трябвало да ти простя. Може би и ти ще последваш някой лен примера ми и ще се извиниш за твоята грубост.