Глава XXXIX
ЛОКВА КРЪВ
Макар че групата бе по-голяма от обикновените групи поселници, тръгнали да търсят някой изчезнал съсед, движеха се предпазливо.
Имаше защо. Индианците бяха почнали да воюват.
Напред тръгнаха разузнавачите и нарочно наети водачи, които трябваше да открият и разгадаят всички „знаци“.
В продължение на десетина мили западно от Леона не откриха никакви следи по прерията. Конете оставяха отпечатъци по Твърдия и сух торф само когато препускат в галоп. А следи от копита нямаше.
На десет мили от форта равнината беше покрита с гора, която се простира на северозапад и югоизток. Това са истински тексаски джунгли, преплетени от лиани, почти непроходими за човек и кон.
Точно срещу форта в джунглата имаше просека, през която минаваше пътека — най-краткият път за Нуесес. Това е естествена алея сред дърветата, които растат нагъсто от двете й страни. Можеше да е и проправена от хора, да е някоя от старите „бойни пътеки“ на команчите, минавали оттук по време на походите си към Тамоулинос, Кояуила или Нова Леона.
Водачите знаеха, че тя води към Аламо, затова насочиха групата към нея.
Наскоро след като навлязоха между дърветата, един от водачите, тръгнал пеша напред, се спря до шубраците, като че бе открил нещо, за което искаше да съобщи.
— Какво има? — попита майорът, като пришпори коня си и се приближи към него. — Следи?
— Да, и то много, майоре. Погледнете! Не виждате ли тука, гдето почвата е мека…
— Отпечатъци от копита на кон.
— На два коня — каза водачът, като поправи почтително офицера.
— Вярно. Два са били!
— По-нататък изглеждат четири следи, при все че са от същите два коня. Отишли са до известно място в просеката и после са се върнали.
— Добре, драги Спенглър, какво ще кажеш?
— Не мога да кажа много нещо — отговори Спенглър, един от платените разузнавачи на гарнизона. — Още не съм стигнал достатъчно навътре в просеката, за да разбера какво означават следите, но вече мога да ви кажа, че тук е бил убит човек.
— Доказателства? Има ли труп?
— Не, няма. Доколкото мога да видя, няма нито косъм от него.
— Тогава?
— Има кръв. Цяла локва. Като че е бил заклан бизон. Елате да видите сам! Но — продължи разузнавачът, като сниши глас — ако искате да разгадая следите, както трябва, заповядайте на останалите, особено на тези, които водят групата, да не се приближават.
Забележката като че се отнасяше особено за плантатора и племенника му, към които разузнавачът погледна крадешком, докато говореше.
— Разбира се — отговори майорът, — ще направим всичко възможно да те улесним в работата ти, Спенглър. Господа! Мога ли да ви помоля да останете по местата си за няколко минути? Моят следотърсач трябва да проучи нещо, а за тази цел никой не бива да минава. Само мене може да вземе.
Естествено, молбата на майора беше учтива заповед, която трябваше да изпълнят, макар и да не бяха негови подчинени. Но те я изпълниха, и останаха до един по местата си. Майорът се отдалечи заедно с разузнавача.
Като изминаха петдесетина ярда, Спенглър спря.
— Виждате ли това, майоре? — каза той и посочи към земята.
— Трябва да съм сляп, за да не го видя — отговори офицерът. — Локва кръв. Както каза, като че е бил заклан цял бизон. Ако е изтекла от човек, той сигурно не е вече между живите.
— Мъртъв — заяви следотърсачът. — Умрял е, много време преди тази кръв да потъмнее.
— Кой е според тебе убитият, Спенглър?
— Човека, когото търсим — синът на стария джентълмен. Затова не исках да дойде.
— По-добре е да узнае истината. Рано или късно ще я научи.
— Така е, но най-напред трябва да разберем как е бил повален младежът. Това не мога да разбера.
— Как ли? От индианците, разбира се. От команчите!
— Нищо подобно — отвърна самоуверено разузнавачът.
— Хайде де, защо мислите така, Спенглър?
— Защото, видите ли, ако индианците са били тук, щеше да има четиридесет, а не четири следи, и то оставени само от два коня.
— Да, в думите ти има нещо вярно. Не е вероятно един единствен команч да се осмели да убие дори…
— Не, не е бил команч, майоре. Това убийство не е извършено от индианец. По пътеката има две следи от коне. Както виждате, и двата коня са били подковани. После са се върнали. Команчите яздят подковани коне само ако са ги откраднали. И двата коня са били яздени от бели. Едните отпечатъци са от голям мустанг, другите са от копитата на американски кон. Докато са вървели на запад, мустангът е бил пръв. Личи от това, че вторият е стъпвал по следите на първия. На връщане американският кон е бил напред, а другият го е следвал, макар че е трудно да се определи на какво разстояние. Вероятно ще разбера, ако отидем до мястото, отгдето са се върнали. Едва ли е далеч оттук.