— Да продължим тогава нататък — каза майорът. — Ще заповядам на хората да останат, гдето са.
Като издаде командата така, че всички да го чуят, майорът последва разузнавача.
Следите на двата коня личаха на около четиристотин ярда още. Но майорът можеше да ги види само тук-там — по мекия торф, под сянката на дърветата. Дотук, бе казал разузнавачът, конете са минали и са се върнали по вече посочения ред: мустангът е бил пръв, когато са отивали на запад, а на връщане е бил втори. От това място, както вече знаем, двата коня бяха тръгнали обратно.
Преди това обаче бяха спирали и за известно време стояли на едно и също място — под разперените клони на една канадска топола. Това личеше от утъпкания торф около дървото.
Водачът слезе от коня си, за да разгледа отпечатъците. Той се наведе към земята и почна грижливо да я оглежда.
— Тук са били известно време заедно — каза той след няколко минути, — но нито единият, нито другият са слизали от конете. Освен това те са се срещали като приятели, от което цялата работа става още по-необяснима. Сигурно после са се скарали.
— Ако всичко това излезе вярно, Спенглър, ти си цял магьосник. Как отгатваш тия неща?
— По следите, майоре, по следите. Съвсем просто. Копитата и на двата коня се покриват тук на, много места, което показва, че са били заедно — животните! сигурно са били неспокойни и постоянно са тъпчели. Що се отнася до времето, седели са достатъчно, за да могат да изпушат по една пура и то докрай. Ето и угарките. Не стигат дори за една лула.
Докато говореше, следотърсачът се наведе, вдигна две угарки от пури и ги подаде на майора.
— От същото нещо — продължи той — заключавам, че двамата конника, които и да са били, не са имали враждебни намерения един към друг, докато са стояли под дърветата. Хора, които възнамеряват след малко да прережат гърлата си или да пръснат черепите си, не пушат заедно, Сигурно са се скарали, след като са изпушили пурите. В това няма никакво съмнение. Както съм сигурен, че вие сте сега на седлото си, така съм сигурен, че единият е очистил другия. Мога да правя само предположения кой е убитият, като взема предвид какво ни накара да дойдем тук. Горкият мистър Пойндекстър, няма да види сина си жив.
— Цялата работа е много загадъчна — забеляза майорът.
— Така е, дявол го взел.
— А трупът? Къде може да е той?
— Това ме озадачава най-много. Ако бяха индианци, нямаше да се учудя, че трупът липсва. Щяха да го вземат със себе си — да го използуват за мишена. Но тук не е имало индианци. Помнете ми думата, майоре! Единият от двамата, които са яздили тези коне, е очистил другия. Очистил го е в буквалния смисъл на думата. Не мога — да разбера какво е направил с трупа. Само той може би е в състояние да ни каже това.
— Чудно наистина! — възкликна майорът, като наблягаше на думите си. — Съвсем загадъчно!
— Възможно е по-късно да открием част от загадката — продължи Спенглър. — Трябва да проследим пътя на конете, след като са напуснали мястото на престъплението. Може би ще открием нещо. Тук няма вече какво да научим. По-добре е да се върнем, майоре. Да му кажа ли?
— На мистър Пойндекстър?
— Да.
— Убеден ли си, че син му е убит?
— О, не напълно. Сигурен съм само, че старият джентълмен язди сега единия от конете, които снощи са били тук — американския. В това съм убеден. Сравних отпечатъците. Ако младият Пойндекстър е бил с този кон, няма никаква надежда за нещастника. Никак не ми харесва, че другият е яздил на връщане подир него.
— Подозираш ли кой е бил тоя човек, Спенглър?
— Никак. Ако не бях чул това, което старият Дафър каза, никога нямаше да помисля за Морис — ловеца на мустанги. Вярно е, че следите са от подкован мустанг, но не мога да кажа дали са от неговия мустанг. Не може да бъде. Младият ирландец не е човек, който би понесъл лесно обида от когото и да е, но не е и човек, който може да направи такова нещо, искам да кажа, хладнокръвно убийство.
— И аз мисля също.
— Имате право. Ако младият Пойндекстър е убит от Морис Джерълд, те са се били почтено и синът на плантатора е бил победен. Така бих изтълкувал случката. А що се отнася до изчезването на трупа — нищо не мога да разбера. Както и да е, трябва да тръгнем по следите. Може би ще намерим нещо, от което да извадим разумно заключение. Да кажа ли на стария джентълмен какво мисля?
— По-добре недей. И без това знае предостатъчно. По-лесно ще понесе истината, ако я научи постепенно. Не му казвай нищо за това, което видяхме. Заеми се да намериш следите на двата коня, след като напуснем мястото, където видяхме кръвта, а аз ще се постарая да поведа другите след тебе, без да разберат нещо!