Защото той би могъл да се ожени за момичето, за дъщерята по всяко време, още в Южна Америка) вероятно вече бе станал, и чийто съпруг можеше да бъде веднага, щом пожелае: какъвто щеше да стане, когато изпита най-сетне потребност, понеже, след като бе не само чужденец, но и латинец, той водеше произхода си от безконечния род на ергена Дон Жуан и щеше да продължи да прелюбодейства дори не по собствено предпочитание, ами просто така, както леопардът се ражда петнист.
След време по негов адрес се каза, че ако мисис Харис беше кон вместо човек, той щеше да се ожени за нея незабавно, и то много отдавна. Защото скоро се разбра, че конете са неговата слабост, както алкохолът, наркотикът и комарът са за други. Околията научи, че нощем сам отива в конюшните, все едно дали има луна или няма, оседлава пет-шест коня и ги язди поред до зори; същото лято той направи писта за стипълчейз, в сравнение с която изградената от Харис подхождаше за детско надбягване: отрязъци дърво или метал бяха поставени не на нивото на оградите, а с близо половин метър по-високо, хем този път не бяха кибритени клечки, ами яки греди, годни да носят покрив, както нямаше картонена бутафория, ами си бе истинска жива скала, докарана чак от източната част на Тенеси и Вирджиния. Много народ се стичаше там сега, защото наистина имаше какво да се види: човекът и конят — как се претапят, сливат, превръщат се в едно същество, сетне превалят дори тази точка, това единение: не дръзки, а предпазливи, почти физически усещащи се в този миг, когато, макар и в своя взаимно допълващ се връх, съответен на апогея на абсолюта, те трябва насилствено да се разделят и отново да станат две тела, както пилотът на ракета превключва първа, втора, трета скорост и двамата машината се устремяват към своята пределна кулминация, при което металният снаряд гръмва и изчезва, като оставя „своята“ нежна, оголена плът все така да лети на пред от другата страна на звука.
Въпреки че в този случай (човекът и конят) беше обратното. Сякаш човекът знаеше, че е неуязвим неразрушим, и от тях двамата единствено конят може да се провали, и като че той бе очертал трасето и вдигнал препятствията просто за да провери къде конят в крайна сметка ще се препъне. А това, според каноните на онази земеделска и ездаческа земя бе съвсем правилно — имен но така трябваше да се язди; Рейф МакКалъм, един от постоянните зрители, който цял живот бе развъждал, отглеждал, обучавал и продавал коне и вероятно знаеше за тях повече от всеки друг в околията, потвърди същото: когато конят е в обора, отнасяй се към него все едно струва хиляда долара, ала щом го използваш за нещо необходимо или доставящо наслада и на двама ви, тогава се дръж с него така, сякаш за тия пари можеш да купиш десет такива коне.
Преди около три месеца нещо друго се случи, или най-малкото се начена, за което цялата околия би трябвало да е узнала или поне да си е съставила мнение по простата причина, че става дума за единствената страна от живота на капитан Гуалдрес в Мисисипи, която той се опита да запази, ако не в тайна, то във всеки случай за себе си.
Отнасяше се за кон, разбира се, щом капитан Гуалдрес бе замесен. В действителност околията дори знаеше конкретно за кой кон става въпрос: единственото животно — или одухотворено създание, добавим ли към него капитан Гуалдрес — сред онези обширни, оградени декари обработваема земя, което не принадлежеше на семейство Харис.
Защото този кон бе лична собственост на капитан Гуалдрес. Купил го бе по свой избор и със свои пари, или с пари, които ползваше за свои, а самият факт, че бе закупил кон със средства — според убеждението на околията, — притежание на любовницата му, представляваше един от сполучливите ходове, ако не и най-сполучливият, които капитан Гуалдрес успя да направи и въобще би могъл да направи в северноамерикански дух. Ако беше употребил парите на мисис Харис да си спечели момиче, което, след като той бе по-млад от нея, хората непрестанно очакваха рано или късно да се случи, отвращението и презрението на околията към него щяха да бъдат надминати само от презрението към мисис Харис и срама от нея. Ала сега, като използва благопристойно нейните пари за покупка на кон, околията предварително го оправда от пръв поглед — той бе спечелил своеобразно мъжко достойнство посредством почтеност в прелюбодеянието и вярност и целомъдрие в сводничеството, на което продължи да се радва в продължение на горе-долу месец и половина, след като ходи чак до Сент Луис, купи коня и се върна, натоварил го в камиона.