Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия
Както агент О'Конър бе предположил, неговото обяснение на значението на думата «неверници» в контекста на мюсюлманската вяра само в един бог вбеси президента Харисън, особено когато го сравни с християнското боготворене на Светата Троица: Господ, Неговия Син Исус и Светия Дух.
— Това е християнска страна с християнски ценности. Трябва да изкараме тия дребни мюсюлмански терористи от скривалищата им и да ги пипнем — ядосано процеди президентът, който очевидно не бе в настроение за теологични спорове върху Корана.
Ако това беше план, той беше доста постен откъм подробности. О'Конър не отговори.
— Напълно съм съгласен, господин президент. — Видеовръзката с Атланта беше ясна и образът на вицепрезидента сякаш изпълни цялото помещение, независимо от това, че сигналът преминаваше през поредица непробиваеми кодирания. — Току-що завърших речта си пред Националната оръжейна асоциация, имаме тяхната пълна подкрепа. Това е просто блъф.
— Господин президент, междувременно трябва да направим изявление пред обществото — побърза да вметне Дан Еспозито.
Къртис О'Конър се замисли, че на могъщия и умел малък съветник на президента Харисън не му беше трябвало много време, за да сведе една терористична заплаха, която би могла да засегне живота на милиони хора, до политика и гласове.
— Трябва да уверим обществеността, че Кадир блъфира. И да се придържаме към избраната линия, че ние печелим тази война с терора и че тя е от решаващо значение за всички свободолюбиви нации на света. — В гласа на Еспозито прозвънтяха стоманени нотки, предизвикващи всеки, дори президента, да посмее да не се съгласи с него.
— Господин президент, не мисля, че Кадир блъфира — тихо се обади О'Конър, като същевременно хвърли поглед към камерата, за да не остави у вицепрезидента никакво съмнение, какво мисли за възгледите му.
— Въз основа на какви факти изказвате това твърдение, агент О'Конър? — изплю думите Еспозито от другия край на стаята.
Къртис О'Конър потисна една крива усмивка. Използването на неговия чин в ЦРУ беше едно не особено изтънчено напомняне от Еспозито, че мнения, различни от това на Белия дом, са нежелани. Вероятно действителното одобрение за администрацията и партията е много по-ниско от данните, които се публикуват, помисли си Къртис.
— Дан, занимавам се с исляма и ислямските терористи вече повече от двадесет години — отговори Къртис, пренебрегвайки тактиката на Еспозито да използва чина му за сплашване. — Д-р Кадир е не само уйгур и блестящ микробиолог, но и задълбочен мислител и философ. Заплахите му не трябва да се отхвърлят с лека ръка. Следвал е в Пекин, а доктората си е защитил в Харвард. Той познава добре нашата страна и знае как да всее страх у населението. Омразата му срещу Запада и китайците е дълбока, но битката му не се ограничава само с тези два противника. Кадир е преди всичко сунит и макар да проявява голяма търпимост към останалите религии, той иска възстановяването на халифата.
— И какво значи това? — Раздразнението на президента достигаше взривоопасни размери, но той не беше единственият в администрацията, който се затрудняваше да разбере исляма. Повечето от старшите му съветници и членовете на собствения му кабинет изцяло бъркаха в оценките си за движещите сили на джихада, призива за свещена война сред ислямските фундаменталисти, или ислямистите, както напоследък започнаха да ги наричат. Някои членове на кабинета, включително самият президент, още не бяха научили, че между сунитите и шиитите има разлика.
Къртис отново отговори спокойно:
— Буквалният превод на ислям гласи «предавам се». Истинският мюсюлманин предава цялото си същество на Аллах и се стреми да изпълни исканията на Аллах човеците да се отнасят един към друг справедливо, равноправно и със състрадание.
— Ти май се ебаваш с нас — промърмори Еспозито достатъчно високо, за да бъде чут от всички в залата.
О'Конър не обърна внимание на прекъсването.
— За Кадир бъдещето на исляма зависи от способността му да се върне към своето минало. В течение на тринадесет столетия до 1923 г. ислямът винаги е носил отговорност пред една върховна власт. Последната такава власт, способна да проследи произхода си през Багдад и Дамаск до пророка Мохамед, беше отоманският султан Мехмед V в Истанбул. През 1922 година…
— Господин президент — възнегодува Дан Еспозито, раздразнен, че се отклоняваха от основната си игра — да спечелят следващите избори.
Президентът вдигна ръка, за да призове за тишина.
— През 1922 година — продължи О'Конър — Ататюрк свали с преврат последния султан, замени халифата със светско правителство и премести турската столица в Анкара. Кадир е сунит и иска да обедини мюсюлманите в един-единствен халифат, който не само ще се изправи срещу Запада, но и срещу шиитски страни като Иран и големи части на Ирак и Ливан.