— Какво е това? — попита Ал Фалид и посочи черния екран, монтиран в шперплатовата облицовка.
— Екран, който показва позицията на лазерните лъчи — обясни Джамал. — По време на последната атака аз ще бъда на щурвала, но преди да взривим рибарския кораб, искам да съм сигурен, че съм пробил бордовете на танкера. Понеже става дума за двойни бордове, ракетите трябва да ударят на едно и също място частица от секундата една след друга. Първата ще пробие външния борд, а втората — вътрешната преграда, зад която е суровият петрол. Камерата, монтирана на покрива, е свързана с прицелните системи на ракетите — продължи той — и първата ракета ще бъде изстреляна, когато лазерните точки на екрана се припокрият. Втората ще бъде изстреляна само част от секундата по-късно. А тази нощ ще разположим последния цилиндър на дъното на пристанището.
По-късно същата вечер Ал Фалид се върна, за да види как водолазите на Джамал се обличат и си помагат взаимно с модерните дихателни апарати. Тюлените от американския военноморски флот използваха водолазните комплекти JIAP-V, които германският производител «Дрегер» твърдо отказваше да пусне на пазара. Оказа се сравнително лесно да си ги набавят от един не толкова скрупульозен представител на фирмата. Парите винаги проправяха пътя. Ал Фалид не разбираше всички технически подробности, но бе наясно, че с напълно затворената система на «Дрегер» ще се избегнат издайническите мехурчета. Заради мястото, където щяха да работят водолазите, това беше особено важно.
Цилиндричните бидони с формата на пури бяха пълни с експлозиви и оказваха малко съпротивление във водата, но на водолазите им трябваше време, за да ги разположат на позиция. Комплектите JIAP-V даваха възможност за четири часа работа при едно гмуркане. Засега, помисли си Ал Фалид, четири часа се оказват предостатъчни. За период от шест седмици единадесетте бидона бяха закотвени на позиция на дъното на пристанището, а тази нощ водолазите щяха да спуснат и последния от тях. Ал Фалид и неговите експерти по експлозивите от «Ал Кайда» бяха пресметнали, че това количество вероятно ще е достатъчно, за да се постигне ефектът «тапа в бутилка», който Кадир търсеше.
Бидоните бяха оборудвани с подвижни минидвигатели и четиримата водолази плуваха с лекота под черните води на тъмното пристанище. Без светлина видимостта под водата беше почти нулева, което принуждаваше водача им да си проверява компаса. Той направи малка поправка в курса, за да насочи колегите си към първия от дълготрайните звукови маяци, които бяха разположили по маршрута си към целта. Малкият УЛБ-364 с удължен живот беше подводен маяк, който се продаваше свободно. Той се захранваше от прости 9-волтови литиеви батерии, а скоростта на пулсацията му беше един сигнал на секунда. Като използваха джипиес, водолазите бяха разположили маяците така, че да ги водят безпогрешно по дъното на пристанището.
Силата на звука, чувствителността и честотата вече бяха нагласени и водачът продължи да плува напред, като се ориентираше по своя ръчен приемател ДРП-275. Откри първия маяк почти на мига и направи нова малка промяна в курса, като се насочваше към най-силния сигнал, който чуваше в слушалките. На повърхността движението в пристанището продължаваше без прекъсване. Никой не подозираше, че отлично подготвените невидими водолази на Аллах тайно се промъкваха към своята цел.
61.
Рокс, Сидни
Къртис бе запазил маса навън в «Уотърфронт», ресторант в преустроените складове за вълна, построени от каторжниците на брега на Рокс. Копие на кораба «Баунти» се полюшваше върху леките вълни в залива Кембъл. Отвъд историческия кораб златистозелените фериботи на Сидни преминаваха покрай издутите платна на операта на път за Съркюлър Кий и обратно.
Младият келнер настани Кейт и Къртис на маса с гледка към едно от най-великите пристанища в света. Готвеше се да подаде менюто с вината на кавалера, но Кейт избърза и го взе.
— Сега си в моята родина — обясни тя и започна да проучва съдържанието му.
Къртис извъртя очи към младия келнер.
— Женен ли сте? — попита го той.
— Не, сър.
— Годеница имате ли?
— Да — отговори момчето и лицето му разцъфна в широка усмивка. — Ще се оженим идния март.
— Млади човече, послушай съвета ми, не го прави! — каза Къртис с лукава усмивка. — Женени сме само от седмица, а вече започна да командва. Направо тръпки ме побиват, като си помисля каква ли ще бъде след десет години.